В събота се проведе първото по рода си, поне до колкото аз съм запознат, събитие за популяризиране на науката – Ratio. Вече писах за него и за това как го очаквам с нетърпение. Е нека ви кажа, че ако сте го пропуснали сте пропуснали мноооооооого – психология, космология, геометрия, физика … нямам думи. Беше невероятно.
С нетърпение чакам записа на събитието, за да мога да го гледам пак.
Беше ми изключително забавно, дори малката странична глупост, която ми отвлече вниманието и за която ще пиша утре, не успя да ми развали настроението. Беше изключително приятно да слушам курс за психология „101“ – cold read (това е много стар трик, който се използва твърде често – започваш с широко твърдение, нещо което е валидно за всички, и започваш да конкретизираш някакви неща, водейки се по микроизражението на „жертвата си“) и как се използва простото правило, че хората са глупави и вярват на това което искат да е истина или се страхуват да не би да е истина. Слушахме и малко рок от зад на пред, чухме и съобщението на Сатаната, скрито в песните (не знаех че съм оставял такива), но го чухме само защото го очаквахме и ни бяха предупредили какво ще чуем. По принцип, май трябва да си много, ама много податлив за да го намериш.
Професор Френч ни обясни и за отвличанията от извънземни. Не знаех, че сънната парализа (това е онова състояние, в което точно след събуждане тялото ви не реагира, поне докато останалата част от нервната и двигателната ви система не дойде на линия) може да е толкова страшна, но честно казано е обяснимо – паническия страх от това, че не можеш да се движиш, смесен с един мозък, който тъкмо е излязъл от състояние на сън и още е накиснат в цялата ендокринна марината, която му позволява да сънува. И за капак едно податливо съзнание, което интерпретира твърде живо нещата … направо си е рецепта за отвличане.
Обясниха ни и за „вложените спомени“ и това как не трябва съвсем да вярваме на психолозите, защото могат да ни погодят много неприятен номер.
Във втората лекция видяхме как се образуват планетите, какво е “habitable zone” и защо е толкова важно да търсим ексопланети само в тази зона около звездите. Влади Божилов ни успокои, че след някакви си 600 000 000 години Слънчевата система ще го загази много много лошо, навлизайки в следващия спирален ръкав, където космическите отломки ще са много много неприятни. Нищо! Вече сме намерили над 800 ексопланети (цифрата се мени всеки ден) и проверяваме още над 2000 (тук промяната е ежечасно). А статистиката да има обитаеми планети сред тези е значително голям. Земи и Суперземи. Защо не и на някоя от тях да няма и интелигентен живот, макар, че водихме спора какво е интелект.
След обедната почивка се запознахме с перспективите, гледните точки и изобщо с геометрията, като приложна наука и още повече изкуство. Сара Сантош ни показа много забавни неща … макар, че както каза Комитата, ако учителката ми по геометрия беше такава, сега много добре щях да знам какво е геометрия и как да я използвам.
Забелязах една интересна закономерност на всички мероприятия организирани от Васи и Любо – в един или в друг момент, по някакъв повод се озовавам в светлината на прожекторите. И докато на Diablo 3 launch party-то се изложих като кифла, когато Zing-a ми завря микрофона в устата, този път ме поздравиха за сценично присъствие. Проблема беше, че пак се изложих като кифла.
Играхме морски шах … после играхме морски шах на цилиндър … и после … или преди това (малко ми е blurry – просто беше толкова готино), се изложих като кифла на простия въпрос „Колко Мьобиусови ленти ще получите, ако разрежете една по протежението и?“ … Винаги съм знаел, че Мьобиусовата лента има само една страна, тогава каква е логиката, да се получат 2? Но аз съм тъпа глава и на сцена пред много много хора отговорих без да мисля – 2.
Бурния смях в залата и подмятанията на лекторката никак, ама никак не успяха да попречат да се смея на собствената си глупост или да ми развалят настроението от цялото мероприятие. Като качат филма, само ще ви помоля да не ми се смеете много на това, че не знам такова нещо – аз си се смях достатъчно.
Като за десерт, организаторите бяха оставили друга много увлекателна лекция – тази на доцент Литов относно Хигс-Бозона … или е по-добре да кажа лекция относно „Стандартния модел на елементарните частици и търсенето на Хигс-Бозона“. За тези, които не знаят Хигс-Бозона или Божията частица е това което дава маса на материята. Частицата съществува изключително кратко (10^-44) и е много трудно да бъде уловена. Показаха ни снимки и ни обясниха принципа на действиe на Големия Хадронен Колайдер … и как всъщност той е просто последната брънка от поредица от няколко ускорителя, като целта е водордните атоми да бъдат сблъскани със скорост от 0.99999 светлини.
Простата математика показва, че това което се опитват да направят в CERN никак не е лесно. Представете си, че имате куршум, широк около 16 микрона, който трябва да улучи под ъгъл мишена широка 16 микрона, със скорост от 299 792.16 км/ч, която се намира на разстояние от 27 километра. В момента LHC успява да извърши това 40 000 000 пъти в секунда, и казват че са го пуснали да работи „лежерно“.
Когато от Ratio.bg пуснат филма, защото има такъв – изгледайте го! Това е едно от най-добрите, най-интересните и най-увлекателните мероприятия на които съм бил. В публиката имаше много ученици, за които си мисля, че това беше много по-образувателно, от повечето неща, които биха могли да научат в час, а и беше представено много по-интересно.
Но с края на конференцията не свършиха емоциите. Сара Сантош ни изнесе много интересно показно, свързано с мисленето out-of-the-box и перспективата. Ако @ju има снимки, ще се радвам да ги качи. Трябва да сте били там за да видите как ме учат на нови номера с въже или как @zaveqna успява да си обърне тениската с вързани ръце …
Ако не сте били на Ratio тази събота сте изпуснали много и можете много много да съжалявате!
Ваш,
Lucifer
Снимка: Ratio.bg
Вашият коментар