„Аз съм човек на простите удоволствия …“
Колко странна реплика … още повече излязла от мен … но всъщност е точно така …
И все пак … прости удоволствия … прости … напълно обикновени … дозата адреналин след победа … тънкото жило на поражението …
Прости удоволствия … като светлината в очите … когато съм застанал на пътя … слънцето греещо в гърба ми … усещането от червенокосата глава легнала на гърдите ми … и мятането и … в онези моменти …
Прости удоволствия са миговете в които наистина се чувствам жив … онези моменти заради които си заслужава да се живее …
Онези кратки, откъслечни мигове, които ни дефинират … които карат кръвта да ври и съзнанието ни да пее една специфична ода на радостта … мигове … действия … усещания, които ни показват, че живота не е това сиво ежедневие …
Хубав филм …
Добра книга …
Вкусно ядене …
Красива жена …
Не … не в такъв ред, а без ред …
Битка спечелена … битка загубена … успех, провал … прости удоволствия … миг след миг … момент след момент … разкъсващи сивотата на нашето съществуване с истински и неповторим живот … простите удоволствия …
Всеки има своите малки … съблазни … онези малки и не винаги неморални нещица, които му носят задоволство, по онзи специфичен начин … за едни е доброто питие, за други добрата храна … или филм или книга … цигарата в края на деня … чашата с уиски на бара …
А за мен?
Аз съм странен човек – научил съм се да извличам тези прости удоволствия когато мога … налудничавата усмивка, докато се надбягвам с бурята, крясъка когато предизвиквам пътя … усещането за устните и … победата над противника … решаването на проблема …
Моментната искра …
И когато я усетя се чувствам жив … жив и непобедим, защото аз съм. Живота е там, пред мен и се опитва да ми се наложи, но аз го покорявам … заставам срещу него и му се противопоставям … побеждавам го … боря го и го надвивам, за да вкуся пак от него … за да впия пръсти в косата и … за да докосна гърдите и … за да извоювам още една победа и да реша още един проблем … да се почувствам все едно живея …
Прости удоволствия …
Аз съм просто устроен човек … не ми трябва много за да съм доволен … и някак в последно време имам това, което ми трябва … секса и битките … почивките и напрежението … за да мога да продължа за следващия … и после следващия … за да видя отново онези очи … да усетя отново главата и отпусната на гърдите ми … да усетя отново тръпката … и да проследя текста … да се насладя на това, което имам и това за което се боря … това което постигам …
Простите удоволствия … елементарни … просто част от миг … миг от вечност в който се събира целия потенциал и цялата красота е кристализирала в едно единствено усещане, запълващо … и напълващо всички сетива … дефиниращо ни като това което сме …
Прости удоволствия … защото удоволствието не може да е сложно … защото удоволствието е само един миг …
Ваш,
Lucifer
Пост 46 от 60
Снимка: The Killer Biscuit
Вашият коментар