Quis custodiet ipsos custodes?
Кой наблюдава наблюдателите?
Но може би е много по точен превода даден в ТУП! на Пратчет: Кой варди вардияните?
Кой е върховния арбитър и пазител? Кой определя кое е правилно и кое грешно? Кой има силата да променя? Всъщност … ние – обществото. Не имагинерната единица „общество“, а съвкупността от аз, ти, той, тя, ние, вие и те. Всеки един от нас по отделно и всички заедно. Ние сме обществото и ние сме това, което налага промените, които влиаят на всички ни.
В последните дни видяхме истински обществени прояви – протестите на Орлов мост за горите. Може би нашето общество започна да се отърсва от старата козина и да показва зъбите и ноктите си. Бавно и постепенно. Отне ни известно време, нали?
Няколко десетилетия …
Все пак трябваше да сменим козината на обществото си, като някое древно и старо дърво, така и обществото трябва да сменя листата си … старите да изпопадат, за да могат да излязат младите, защото точно това се случва – оформя се едно ново общество, изградено от старото, но подмладено … следващото поколение излиза на улиците. Нова порода хора с цели и идеали … общество, което задава въпроси, защото живее потопено в информацията. Общество, което е свикнало да е свободно. Родено е свободно и в свят без информационни граници или поне (за такива като мен) е израстнало в този свят.
Общество, което за момента е само оформящо се. Младите хора, свикнали да имат своя позиция, а не да се съобразявяат с позицията на някой друг. За момента, тези хора още опипват почвата и позицийте си, но все по сериозно се налагат, защото те са тези, които ще застъпят смяната, на будни и отговорни … на граждани. Аз също съм част от това общество и се радвам, че живея сега, че мога да наблюдавам и участвам в събитията. Да имам позиция, да имам възможност да изкажа позиция.
Ние – обществото сме собствените си пазители. Искате ли да ви издам една тайна? Въпреки, че не е моя за да я издавам, дори не е тайна. Ние сме властта. Ние сме пазителите на пазителите. Вардияните на вардияните. Защото държавата в която живеем не е на някаква имагинерна единици, наречена общество, а е наша – ние сме това общество и колкото по-често се сещаме за това и отстояваме позицията си, толкова по-бързо ще се оправят нещата. Не от вън, защото никой никога няма да ни помогне, а от нас самите.
Общестовто и държавата не са еднакви неща, но и не са различни. Те сме ние. Ние сме тези, които определят пътя на нещата и ако не сме съгласни с нещо имаме право или по-скоро сме задължени да протестираме срещу това, защото ако проспим това, което ни се струва неправилно, никой няма да ни е виновен освен самите ние.
Обществото през 89-та свали едно управление, обществото през 97-ма излезе на барикадите и свали друго и пак обществото е това което блокира орлов мост. Може би има надежда за нас, точно защото обществото се променя, макар и бавно и постепенно, обществото се изпълва с млади хора, за които идеал не е мръсна дума и които са готови да се борят за идеите и това което смятат за правилно.
И най-хубавото е че това ново общество задава въпроси, дори успява да мисли и малко по-трудно се поддава на емоциите … макар и все още в повечето случаи да сме тълпа, все по-често тълпата започва да се съмнява и да се усеща, че се държат с нея като с гъби (ref. Air America) и се превръща в общество с гледна точка и позиция, готово да отстоява.
Quis custodiet ipsos custodes?
Mihi!
Ваш,
Lucifer
P.S.: Написах горния материал и после попаднах на този текст – Ние сме децата на прехода. Някои от думите са нещата, които исках да напиша, но се стараех да избягам от клишетата. Ние сме децата на прехода, но по-лошото е че пораснахме … и вече не сме деца.
Пост 62 от поне 100
Вашият коментар