Бяс …

Най-много на този свят мразя да съм безсилен, а точно в момента съм безсилен! Бесен съм!

Чувствам се безсилен, не защото не мога да направя каквото трябва, защото не знам какво трябва да се направи.

Вчера можех да дъвча камъни. Можех да избухна …

Днес … е днес съм отвъд това състояние. Изпаднал съм в онова необятно спокойствие на есенцията на гнева … точно в окото на урагана от неконтролируема ярост в който съм се потопил.

Отново не знам какво трябва да направя, но знам че ще го направя, в момента в който разбера какво е!

Все още съм безсилен да променя това, което ме докара до това състояние, но поне сега имам цел и посока. Имам устрема да сторя, каквото трябва да бъде сторено, без да се замисля, без да се бавя … само трябва да разбера какво е то. Но и това ще стане.

Няма колебание. Има само желание за действие. Една, едва удържана насоченост … желание да освободя всичко трупано, да намеря противника и да го накарам да съжалява … но противника не може да бъде победен така. Не мога да го достигна и да му счупя краката, колкото и да ми се иска … но мога да не го оставя да спечели и точно това смятам да направя.

В центъра на безумната ярост се намира едно място, което е спокойно, целенасочено …

Тишина в окото на бурята …

Център в хаоса от емоции …

И точно в момента се намирам в него …

Carpe diem, hun! Carpe diem et memento mori!

И точно сега съм в мига …

Ваш,

Lucifer