От време на време е хубаво да си сверяваш часовника … не за друго, а просто за самият себе си. За собствените си способности и възможности … за това което можеш и за това, което си мислиш че можеш. От време на време е добре да направиш крачка на зад и да застанеш безпристрастно от страни, наблюдавайки и сравнявайки себе си с другите. Ей така за малко да се откажеш от идеите оформящи самият теб и да погледнеш хората, с които си обграден.
Има нещо странно в разбиването на собствените ти илюзии … ако си го позволиш де … ако си готов да се откажеш от самопрписания си пиедестал и позволиш на това, което се случва около теб да те докосне, да го огледаш и разбереш, а не просто да го отметнеш с една ръка и вяло да кажеш, че не се случва. Има нещо … важно за израстването на това което си пред теб самият. Има нещо необходимо … в това да счупиш собствените си величави илюзии и да се изправиш гол пред реалността …
Relity check …
Проверка на истиността на думите в които е обградена самозаблудата ти. Ако не я осъзнаваш сам, използвай приятел.
Та и аз така … в някакъв момент балончето се пука. Егото ми, поне, колкото и да е голямо не е ранимо, дори напротив – нахъсва ме. Не беше най-добрия … имаше по-добри от теб! Имаш два избора – закопай си главата и откажи да го приемеш или си сядай на задника и се научи да си по-добър. Можеш го, само трябва да го поискаш. А сега спри да си посипваш главата с пепел и да се самосъжаляваш, а се захващай за работа …
Та и аз така – след няколко шамара по надутото ми его съм решил да си седна на гъза и да се превърна в това, за което се представям, а не това което съм станал. Не е сложно. Изисква само малко усилия и точно гигантското и строшимо его е това, което ме кара да ги положа. Същото его, което отнесе шамарите и същото его заради което ги понесох. Е няма как – някой трябва. Не можем вечно да живеем в черупката на собствените си заблуди за величие и на собственото си желание, заблудите да са истина. Всички сме хора … поне в по-голямата си част и като хора не сме непогрешими …
За това и е хубаво понякога да си правим тези проверки – да отхвърлим собствената си самозаблуда и да насочим желанието си не към това което искаме да е истина, а към онова, което трябва да разберем дали е не е истина. Да забравим за миг страха от наранената гордост и да приемем урока от тези шамари, които реалността ни нанася с отворени обятия и като урок за истината – а истината може да е само една – ТРЯБВА ДА СТАНЕМ ПО-ДОБРИ. По-добри от самите себе си, а не по-добри от някого. По-добри в нещо, а не просто по-добри, защото доброто е относителност, но стремежа към подобрение на което и да е качество е добро …
Reality check …
Онзи момент в който използваме егото си и самозаблудите си за лакмус на онова, което можем … готовността да пожертваме вярата си в себе си за сметка на здравословното съмнение, последвано от желание за развитие и напредване. За коригиране на това, което си мислим че знаем за сметка на онова, което наистина трябва да знаем. Няма как да избягаме от истината … можем да се крием зад високите стени на самозаблудите, докато накрая се стопят заедно със уважението и самоуважението ни … или да приемем критиката и да се насочим към поправяне на нещата … за да постигнем пак онова, за което знаем че ни принадлежи.
Няма как да избягаме от себе си и от това което сме … което сме постигнали или забравили. Можем само да не се оставим на минали лаври да ни водят и да ни заблуждават. Хора сме … и като хора, без развитие изтляваме … забравяме и изгаряме в собствения си пламък … постигнатото с мъка губим бавно в отминаващите дни на неслучване …
Избор има … избор винаги има – да оставим самозаблудите да ни обгърнат и да ни похлупят и нежно да ни удушат в забравата на това, което някога сме били или да се изправим гордо, да посрещнем честно и в очите загубата и да се насочим отново да я завладеем … защото ние сме хора … и като такива трябва да се развиваме за да сме живи … а не просто да съществуваме …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар