Религията не е панацея …

Преди малко, говорейки си из социалните мрежи ми казаха следното нещо, говорейки си за някои безобразия, които се появяват из новините:

а и тук се сетих да опровергая есето ти за регилията

тя може да е пълна глупост

но е необходима, защото когато в една държава като България

няма действащи закони

само писани

хората трябва да имат страх от нещо

за да бъдат по-добри

и това нещо,съответно е Бог

„Хората трябва да имат страх от нещо …“ – ето в това се корени един от големите ми проблеми, когато някой започне да изтъква религията като решение на проблеми от социално и морално общество. Да имаме страх от Господ, от справедливия му гняв. Никога не съм смятал, че морала и ценностната система на едно общество, дори на един човек, трябва да се градят върху ирационалния страх от някаква висша сила.

Дори напротив – един такъв страх от всевишната сила, може да е по-лошо за изграждане на моралните и социални норми. Особено, ако се вземе една религия като християнството, обещаваща един по-добър живот, ако живееш без грешно. Защото живеейки безгрешно, отказвайки се от всички плътски удоволствия, изпаднали в мисловен ступор от страх да не съгрешим пред върховния пазител, за да не изгубим шанса си за рая, обричаме себе си на съществуване а не на живот. Защото гонейки бъдния рай, се отказваме от всичко тук.

Другия проблем на религията е изместването на фокуса и на отговорността. Човек спира да носи отговорност за собствените си ценности. Приемайки, че има кой да го съди… приемайки религията ние се отказваме от способността си да съдим. Да съдим действията, да съдим приказките, но най-вече да съдим другите. А ако не можем да съдим другите, не можем да съдим самите себе си. Един наложен морал, спуснат свише отнема възможността да съдим самите себе си, знаейки, че някъде там има едно всевиждащо божество, което ще ни съди във финалния ни час.

Не мога да отрека, че религията е имала и своите силни страни, но някога, когато света е имал нужда от нея, но лошото на религията е че отказва да умре. Отказва да си замине с времето си, а напротив, като всяко живо същество се опитва да се запази, да продължи, да оцелее, по единствения начин по-който може – чрез еволюция. Чрез оцеляване на по-силния, по-пригодения щам от заразата, наречена религия. И точно стремейки се да се запази, да оцелее, религията се изражда. Бавно и постепенно мутира от това, като което е възникнала в нещо … в нещо което наистина няма място.

Нека вземем християнството на пример. Стария завет възниква, като социални норми и правила за поведение на едно общество обградено от врагове, защото тогава всеки е бил враг на всеки. Постепенно социалните правила се превръщат в кодекс и се израждат към религия. Религията започва да се разпространява, като постепенно мутира, от Око за око и отмъстителния бог срутил стените на Йерихон, превърнал Содом и Гомор в пепел, и накрая „рестартирал“ живота с потопа, до призива да дадем и другата буза и бога дал живота на сина си за хората (говорил съм за лицемерието на този акт на друго място) … и от там мутира към „Светата конгрегация за Доктрина на Вярата и Вселенска Инквизиция“.

Християнството възниква за да защитава една група хора, да им помага и да им дава морални насоки и някаква идентичност. Постигайки това, тя постепенно започва да се променя към религия на масите, религия, проповядваща морални норми, непривични до тогава. Давайки концепция за добро и зло, които нямат нищо общо с парите и заможността … привличайки последователи, давайки им това от което имат нужда, оформяйки света в който е възникнала към нещо по-добро, насочвайки го към средновековието … Всички сме учили история. Просто в някакъв момент нещата тръгват на зле. Това, което започва като една морална религия, помагаща за оформянето и цивилизоването на света, започва да се изражда. Започва да задушава напредъка, който не е стриктно в нейна полза.

Това се получава винаги, когато моралните принципи са наложени от вън. Моралът, като такъв трябва да идва от човека и да е насочен към човека. Човешките желания са това, което ни води по този свят, ние сме тези които действаме. Ние сме тези, които трябва да съдят. Нашите собствени ценности са това, което ни спира. Ценностите и морала, който сами си поставяме, които обществото ни поставя. Но общество съставено от хора.

Религията е измества фокуса и отнема правото на човек да съди. Да съди другите, но най-вече да съди себе си, защото финалния съдник на всеки един от нас е онзи в огледалото, онзи, който преди да заспите ви се присмива за грешките или се гордее с успехите ви. Религията отнема човека от човека.

Ваш,

Lucifer

Снимка:  Ostrosky Photos

Пост 88 от поне 100