С голямата сила идва голяма отговорност …

Какво бихте направили, ако притежавате неограничена власт?

В един момент в ръцете ви попада възможността да променяте реалността като такава. Можете да си играете с пространствовремето, изменяйки го по ваше собствено желание. Вие сте единственото създание което може да го прави и всеки друг иска тази сила, но само вие я владеете.

Вие сте Бог с главно Б и можете всичко … цялото сътворение е на ваше разположение за да правите каквото си искате, но в същия момент всички други искат да имат тази възможност. Но не сте сигурни в намеренията на другите … и все пак не можете просто да я дадете …

Боговете са самотни, казват хората, но може би повече от това, боговете са безсилни. Осъзнавайки силата … възможността в ръцете на един отделен индивид. Не говорим за Бог, чието съзнание се простира отвъд пределите на пространсвовремето, а за човек, ограничен в собственото си съзнание. Имайки познанието и  силата да промениш всичко … но знаеш и че най-малката промяна може да промени теб. Да заличиш съществуването или силата си. Можеш да се протегнеш през еоните и да промениш курса на историята, но знаеш, че ако го направиш, спокойно можеш да предотвратиш собственото си съществуване … и тогава връщане на зад няма. Ти си Бог, но всяко твое действие може да причини унищожението ти.

Дори и да не следваш извисени идеали, като мир, разбирателство и просперитет за всички, безсилието ти идва от едно единствено място – от страха да унищожиш самия себе си. Безграничната сила да промениш миналото и настоящето, но с едничката цена на тази промяна – унищожението на това което си. Боговете са безсилни, защото безкрайната им сила ги прави такива. Няма как да промениш причинно следствената връзка довела до придобиването на тази сила, без да я унищожиш. За това и патовата ситуация на невъзможността да я използваш. Защото дори боговете не могат да избягат от затвора на реалността в която съществуват.

Властта покварява, казват, а абсолютната власт покварявала абсолютно … А дали можеш да издържиш на желанието … на егото си, желаещо да използва тази сила, защото силата е за това – да бъде показвана и използвана … защото Бог е творец и разрушител, защото дори Бога-Човека или Човека-Бог е само това – сила за съзидание и сила за разрушение … Вътре във всеки от нас има тъмна страна, но има и светла такава … добавете към това безграничната сила да променяш всичко … да контролираш настоящето и да мениш пространствовремето … до колко човека който си би издържал желанието … шепота на лудостта … да направи каквото смята за правилно или за нужно …

Какво би направил всеки от нас …

Какво бих направил аз?

Сигурно каквото смятам за правилно. Все пак добре познавам мрака в себе си … имайки възможността сигурно бих натворил много поразии. Не големи, но не и малки … а веднъж задоволил желанието си да експлоатирам тази сила, сигурно бих направил това което трябва. Но точно там е проблема – какво значи както трябва. Чии критерии за „както трябва“ трябва да следвам? Моите или на някой друг – тези на други богове, тези на хора знаещи повече от мен, тези на специалисти?

С голямата власт идва голяма отговорност – отговорността на избора и последствията. Защото всяко действие, независимо дали извиращо от псевдобожествена сила или от собствените ни възможности. Свободата на избора и още повече – живота с последствията от този избор. А точно последствията са цената на това какви избори правим. Те са нашата отговорност идваща от силата и властта, която имаме в живота си …

А всеки от нас се възползва от силата си … от онази неограничена сила да изменяме времето и пространството – нашето собствено такова. Защото ние имаме точно тази неограничена сила – силата на избора. Всеки от нас има неограничената сила да влияе на другите чрез действията си … и всеки от нас плаща за това с последствията от своите действия и с отговорността за това което е направил.

Ние имаме безграничната сила … просто трябва да решим да я използваме …

Ваш,

Lucifer