Втори пуберитет … или да се отдадеш на забравени забавления.

Нещо в последните месеци ме наляга втори пуберитет. Щях да се притесня, че е криза на средната възраст, ама съм далеч от тази заветна граница.

В какво се изразява, ли?

Започнах да се връщам към някои стари и забравени хобита и навици.

Купих си (за първи път в живота) игри и се отдадох на чистото спокойствие на изиграването им. Дори смятам да мина едната поне още 1 или 2 пъти (става дума за Mass Effect 1 и 2) преди да продължа на татък. Преоткрих удоволствието от играта като начин за прекарване на времето. Удоволствие, което за последен път изпитах много много отдавна, изигравайки Unreal 2.

Станал съм една идея по-импулсивен и вече ми трябва съвсем малка причина да разрежа всичко и да тръгна на някъде – все пак предната Събота отскочих до Пловдив за едното кафе. Трябва ми само … добро предложение за да се хвърля в следващата глупост (например да отида на бар между двете дневни (добре, че съм стар човек и седях само около час)).

Не ме разбирайте погрешно – не се оплаквам. Дори съм доволен. От много дълго време не бях следвал онези тихи налудничави импулси, които ме караха преди 6-7 години да ходя всяка седмица поне по 2 пъти до Бургас (това е една история, която всеки път когато разкажа, близките ми хора (тези които ме познават от преди това) се скъсват да се смеят и да ме базикат, ама си го заслужавам). Липсваше ми тази капчица лудост … своеволие … импулсивност. В последно време бях започнал да действам твърде отговорно – нещо, което винаги съм смятал за неприсъщо за мен.

Та … доволен съм от втория си пуберитет … или от това че още не съм излязъл от първия. Бях започнал да мисля за себе си като за стар човек или както се базикахме с Цецо – древен, по стандартите на любимия ми форум.

А може би това не е толкова връщане на нещо загубено, колкото намиране на нещо ново в мен. На скоро открих, че вече не се дразня на хората (специфични хора), както на времето и се заяждам с тях и те с мен, по-скоро по навик от колко заради заяждането или защото не се дишаме.

Каквото и да е – доволен съм от него.

Ваш,

Lucifer

Броячът показва 101 дни 18 часа 52 минути и 13 секунди, а това е пост 2 от поне 100