Безсъници …

Стоя си … във време когато трябва да спя … но съня не идва … и бялото поле ме изкушава да пиша, но музата не идва … тъпата кучка е по-мързелива и от мен.

Бялото поле на блога ме привлича да го запълня … да пиша, да натискам копчетата …

Защо?

Не знам … не знам защо не спя, когато трябва само след няколко часа да стана и пред мен се очертава ден, в който трябва да съм в кондиция …

Нервен си … – нашепва ми гласче отдавна затихнало …

Нервен? Аз? Не. Вярно е, че трябва да съм нервен … трябва нервите ми да са опънати до краен предел. Трябва да се притеснявам … да се тревожа … да се страхувам за някого, но вътрешно знам, че всичко ще е наред. Сигурно утре докато чакам обаждането, по време на курса ще си гриза ноктите и ще пия кафе след кафе, но сега … сега дори не трепвам. Сега съм спокоен …Сега знам, че каквото има да става ще стане. Нещата не са в мои ръце и нищо не мога да направя …

Дори това гласче затихва, дори от него няма помен. Остава само едно нощно спокойствие и светлината на бялото поле на блога … и желанието … Да. Желанието … Желанието да напиша нещо, желанието да сътворя нещо, дори онази кучка музата ми да я няма …

И някак си нямам какво да кажа  … Не, не е вярно …

Имам какво да кажа … имам толкова много неща за които да пиша … за които се каня да пиша … за които се готвя да пиша … Неща – социални … но някак знам, че думите няма да се подредят. Не тази вечер. Не някоя от предните няколко вечери … сякаш толкова силно се стремя да сграбча желанието и да го превърна в писмена реч … че го изтървам …

И ето … и тази нощ, ще изтече …

И … може би ще заспя … или поне ще изпитам грам съмнение, че нещата няма да са наред сутринта … Не. Убеден съм, че всичко ще е наред. Няма дори за миг да се усъмня и за това всичко, ще е наред …

И да, знам че няма смисъл. Знам, че написаното е несвързано …

Но в тази безсънна нощ, мога само да наредя думите и да се надявам да имат смисъл за някой друг освен мен …

Ваш,

Lucifer