Преди няколко дни ви поканих на едно мероприятие. Културно – свързано с поезия. Който дошъл вчера, дошъл.
Говорейки си обаче с поетесата, след края на това събитие, сгушени един до друг, се оказа че аз не я чета. Отказвам и избягвам да я чета извън стихосбирките и не познавам творчеството и извън такива културни мероприятия …
Защо?
Може би най-важната причина да не чета поето до себе си, е защото не я разбирам. Разбирам какво иска да каже, но думите и ми остават някак чужди. Поезията и е нещо различно. Сякаш е предназначена за отбраните малцина, които могат да я погледнат и да я разберат. Да оценят красотата и … да видят цвета на това което е написано … Аз … аз оставам сляп за това. Да чета я, слушам я, когато реши да сподели нещо … но не смея да се хвърля стремглаво в това, което пише, защото не го разбирам … Нека съм глупав … или не можещ да оценява … или каквото решите.
Но аз знам, че пише красиво … знам как пише и защо пише … и точно защото не я разбирам предпочитам да не опорочавам поезията и с моето тълкуване … освен ако не пожелае да сподели …
Аз съм човек на думите … на прозата в тях. И за това ми е трудно да разбирам поезията … усещам я но ми бяга и някак не умея да я оценявам …
Но да … оценявам таланта … макар, че някак нямам право.
Ако вчера сте били на събитието, сте се сблъскали челно, и вие като мен с поезията на тази девойка, която успява да въплати красотата в думи, думите в стихове … и стиховете да рисуват във въображението …
И да ще отказвам да я чета, също толкова, колкото отказвам и сега, защото предпочитам магията на думите и да ме сварва всеки път неподготвен, когато тя сама реши … за да може да ме омагьосва всеки път в едно с публиката си …
Ще отказвам да я чета … защото това е тя – пред публика или между листите … когато реши – красива и себе си, също толкова, колкото когато е с мен …
Ще отказвам да я чета, за да мога да я слушам, гледам и чета, когато сама реши, че иска …
За това и не я чета …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар