Онзи ден ми се наложи да водя един средно безсмислен разговор, където приравниха стойността към цената.
Не всичко в този свят се измерва с пари. Всичко има цена, но тази цена не винаги се измерва в конвенционално разменно средство, каквото са парите. Свикнали сме в ежедневния живот да мислим за стойността на нещо в неговата ценова репрезентация – един хляб струва един лев, една кола – лев и осемдесет, но не всичко може да бъде измерено с пари.
Каква е цената победата?
Каква е цената на познанието?
Каква е цената на човека?
Каква е цената на щастието?
Не, не говоря за това да осчетоводите всеки отделен компонент и да го превърнете във финансовия еквивалент. Не. Всяко нещо струва нещо. Не винаги обаче има цена. Не винаги можем да извадим левче и да си го купим. Понякога, стойността на нещо и неговата цена са еквивалентни … Не можеш да сложиш цена на човек … всъщност можеш, но стойността му доста често е обратно пропорционална на неговата цена.
Трудно ми е да си представя мисленето на човек, за който парите и стойността са едно и също нещо. За мен парите винаги са били средство – средство да правя това, което искам или мога. Но липсата на пари не ме обезстойностява – аз мога да се дефинирам и по други параграфи, освен платежоспособността си. Знам каквото знам, мога каквото мога. Но има хора, за които явно средството се оказва цел. Издигнат в култ. Ако нещо не им носи пари то не е ценно. Ако не може от него да се изкарат пари и да му се сложи цена, то не струва.
Цената на нещо не го прави стойностно. Цената на нещо, само му дава цена. Цената е безсмислена, когато става дума за стойностните неща. Не можеш да си купиш доброто име с пари. Не можеш да си купиш истински приятели с пари.
Има стойностни неща, които не струват нищо … има неща, което правим и градим с време и труд, с отношение и с постоянство. Стойностни неща, на които не можем да сложим цена. Няма как да продадеш част от себе си. Няма как да сложиш етикетче на труда си. Но много хора се опитват. Опитват се да превърнат в пари стойността. Да превърнат в пари, неща, които не са предвидени да бъдат осчетоводени …
Но това си зависи от човека. Ако всичко, което виждаш е пари, ако всичко което правиш в този свят е за пари, то тогава нищо няма да има стойност по-висока от етикетчето си. Няма да е ценно за теб. Няма да струва …
Не ме разбирайте грешно. Аз не казвам да се отдадем на бедност, не казвам и че парите не са важни. Аз съм човек, който е склонен да направи много неща за пари (наречете ме продажен), но някъде тегля една черта, отвъд която парите са без значение за мен. Има неща, които не бих пожертвал за пари. Да, аз съм същия продажник като всички други. Не се опитвам да се изкарам някакъв светец, но за мен има непродаваеми неща. Неща със стойност, която надвишава цената им, дори тази цена да е астрономическа.
Нещата, които нямат цена са тези, за които си заслужава да се борим. Няма смисъл да страдаме за нещата, които можем да си купим. За това и винаги ми били странни скандалите за пари или за счупени вещи. Защо да си трошиш нервите и нервите на другите за нещо, което вече се е случило и което няма как да бъде променено? По-добре му тегли една, колкото да се успокоиш и намери начин да оправиш нещата. Вещите, онези неща с ценичка, трябва да ни служат. Трябва да ни помагат да живеем по-лесно и по-удобно. Не мисля, че трябва да се превръщат в цел.
Да, и аз си харесвам лаптопа и съм дал едни пари за него, защото ми трябва, но няма да ме заболи много ако се развали или строши. Ще ме боли за годините информация, за всичко онова, което съм трупал, ако ми замине барабар с бекъпа … но не и за самата вещ. Цената е без значение – докато имаме стойностните неща, цената е просто абстракция.
Цената и стойността понякога са равни, но не са едно и също нещо.
Вие как смятате?
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар