Един от случаите в които съжалявам, че не присъствам …

Цял живот най-вероятно няма да забравя разочарованието си от тази вечер.

#ДАНСwithme успя … или се провали. След 40 дни мирни протести, правителството не издържа. Сега пътя му е само на долу. Искаше ми се да съм там, но и аз трябва да работя.

Цял живот ще знам, че съм бил на крачка от събитията, но не съм бил на тях. Един момент в който се определи бъдещето ни. Да, активно участвах в предните дни. Да, активно ще участвам от тук на татък (след като се върна от отпуската, за която трябваше да е днешния пост), но не бях там. Горд съм, че съм българин. Горд съм и винаги съм бил горд, но сега в пъти повече, защото това беше. Не знам дали го осъзнават, но това правителство загина. След днешния кървав погром, защото само така може да бъде наречено това което се случи през изминалата нощ, това е краят. Хората помирисаха кръвта … а ние сме животни. Те ни нападнаха … насъскаха полицията, която загуби цялото уважение, което трупа последните 40 дни. Това беше.

Да може и да избързвам … проблема е, че от тук на татък ситуацията е или оставка на правителството и нови избори … или гражданска война. Война, която гражданите не искат да водят. Ние не искаме да ни се налага да нараняваме други хора, но след като срещу нас е отправено насилие, единственият начин да се отвърне на него е чрез насилие. Не винаги физическо, но има много начини по които можеш да спечелиш една война и когато хората, които ти движат икономиката не искат да се подчиняват на законите, които си поставил … или трябва да използваш насилие или трябва да си ходиш.

Не забравяйте, че всичко е една измама. Властта, която кабинета има и силата на полицията не са нищо повече от една измама – полицаите са хора. Обикновени, със собствени проблеми и задължения. Както казва Сам Ваймс – „Полицая е една лъжа. Значката е талисман с който се молиш хората да не си спомнят, че въпреки че си полицай си само човек“. Същото се отнася и до нашите политици. Снощи те направиха своя избор. Виденова зима … Февруарски протести … няма такова нещо – насилието приложено върху народа среща само едно нещо и това е насилие.

Аз съм свободен. Родил съм се преди 89-та, но съзнателното ми израстване е след. Аз съм бъдещето на родителите си. Аз съм този, който трябва да постави основата на бъдещето на децата ми и никой няма да застане на пътя ми, защото аз правя каквото трябва да се направи … така е и с другите на този протест. Те знаят, че така трябва.

Всеки има своя гледна точка. Всеки смята, че правото е на негова страна, но аз лично отказвам да живея в страна в която няма никакво желание за поемане на отговорност. Всички в този парламент се смятат за примадони.

Полицията може да се благодари само, че няма смъртен случай на протеста. Ако имаше … камък върху камък нямаше да остане от Народното събрание и всеки полицай щеше да разбере, че е само човек изправен пред разгневения звяр с хиляди глави. Колко по подготвени сте, от хора, които не желаят да загубят? Колко по подготвени сте, от спортисти, актьори, политици, икономисти, компютърджии? Колко по подготвени сте, когато за всеки човек с палка имате 50, които го смятат за враг?

Надявам се … много се надявам това да е началото на края на прехода. На онова, което започнахме 89-та, и през което съм израснал … за това съжалявам, че снощи не бях там, а трябваше да приема жалката роля на наблюдател, стоящ от страни и хапещ пръстите си, дали всичко ще е наред. Цял живот ще съжалявам, че не бях там, където се случваха нещата.

Не се съмнявам, че моето участие щеше да промени нещо. Дори аз не съм такъв егоцентрик, но трябваше да съм там … но цял живот ще съжалявам, че не съм бил там.

Ваш,

Lucifer

Пост 55 от 60