Ако можете да избирате между един милиард и световен мир, с колко спални би било имението ви?
На скоро някой беше публикувал горното като шега, но нали аз сериозен човек и ми липсва чувство за хумор, реших да си направя един мисловен експеримент … наречете го малка морална гимнастика. На колко пари бих избрал мира. Какво имам предвид ли?
Започвайки от милиард и слизайки на долу, на колко точно пари мира би ме блазнил повече от парите …
Мисля, че на около 1000 лева мира започва да ми изглежда примамлив – просто около хиляда е границата в която спира да ме блазнят парите, а не че искам световен мир. Обективно погледнато не го искам, просто на около 1000 лева се замислям, че ей така за едната идея … и после се замислям какво би означавал този световен мир и дори 1000 лева започват да ми се виждат по-добра идея от него.
И тук пацифистите е време да ми скочат, че на мира не бива да се слага цена. Че мира трябва да е цел … и бла бла бла … но нека погледнем реално. Не ме разбирайте погрешно – аз не съм за войната и убийствата, не съм за зверствата и неправдата или каквото там смятате. Погледнато реално обаче, неравновесието на обществото е това, което ни тласка напред. Хората са устроени така, както и всички други животни. Ние трябва да се борим за да ставаме по-силни. След като няма по-силен вид от нас, ние се борим по между си. Пренасяме закона на джунглата в един по-цивилизован вариант.
Колкото и да не ни се иска да си го признаем, точно неравновесието в обществото е това, което ни тласка напред. В началото сме открили огъня и оръжията, за да се справим с по-силните животински видове … прибавили сме укрепленията на домовете си. В някакъв момент сме станали по-силни от другите животнски видове. И тук е започнала битката за нас самите. Без противник … без пречки за развитието си един животински вид не може да съществува, а след като в природата няма по-силни от нас, то какво?
Ние се превръщаме в собствените си врагове.
Но нека все пак приемем, че в някакъв единичен момент …. в една секунда, настъпи световен мир … има достатъчно ресурси за всички, всички имат по-равно, няма недоволни, всички проблеми са решени. Утопично съществуване … но все пак в един момент настъпи … какво според вас ще се случи?
Перфектен живот за всички?
Полянки, цветчета, мир и разбирателство?
Може би в началото …
Но замислете се … без противник и конфронтация … без нещо, което да кара вида да се развива, той залинява. Затваря се и спира да се променя, да се адаптира. Колко велика култура бихме имали, ако нямаме причина да сме креативни? Ако отнемем причината за творчеството … ако целта да се развиваме отпадне и се замени с едно доволно съществуване?
Ако няма болести с които да се справяме, какво ще ни кара да искаме да опознаем тялото си?
Ако нямаме нужда от оръжия, какво ще ни кара да откриваме нови технологии?
Колкото и да не ни се иска да си го признаем, точно липсата на това, което е мира е това което задвижва цивилизацията ни напред. Строежи, развитие, медицина, технология – всичко се прави с едната и единствена цел да сме по-добри. Хората не са равни и не са еднакви – всеки един от нас е индивидуален и точно разликата между нас ни бута напред. Желанието да имаш, да можеш, да бъдеш … това е което кара човек да се развива. Това е което бута и човечеството напред.
Световен мир … световен мир би бил полезен само в един единствен случай – когато има външен противник, към който трябва да се адаптираме. По-силен от нас. Или по-умен. Каквато и да е външна заплаха за хората, ще бъде единствения начин да имаме световен мир.
И да знам точно колко нелогична и не хуманистка е гледната ми точка, но не мога да приема че може да има развитие без стимул … без енергия и желание …
Ако знаете как е възможно – моля споделете!
Ваш,
Lucifer
Скандали, въргали, надути кавали
Палежи, гребежи, пиянство, разврат,
без тях да живеем, ще можем, едва ли
към всичко това ще изпитваме глад.