За нещата, които не трябва да се казват, но въпреки това се намира някой да ги каже.
За религията като бягство и за свободата като наказание … или защо атеизма е едновременно хубав и страшен ….
За мутанта на национализма и църквата или раждането на злото, такова каквото не трябва да се ражда отново …
Снощи открих как се нарича религията, която изповядвам … знам, че много от вас са със същите религиозни предпочитания като мен.
За моята вяра и моята религия … и за съмнението, което трябва да ни води, докато вярваме сляпо.
Защо според мен религията не може да е заместител на морала …
За религията и секса в училищата … и за образованието, като цяло.
Едно малко разсъждение върху религията и забраната на книги …
Отново за вярата и религията.
Г: Как те нарече отца ти, синко? А: Нарекоха ме да бъда славен. Родителите ми избраха името към което се стрмях в живота. Г: А ти как се нарече? А: Нарекох се гордост, защото славата без гордост не може. Защото славата без гордост е нищо. Г: Значи и отца ти и ти самият си избра […]