С думи кратки – никога не съм разбирал хората, които искат единствено да разрушават …
Покрай един разговор от снощи се замислих какво точно е граха и защо е неприложим като конструкция и като идея в едно модерно общество.
За желанието и за времето … за писането и за миговете, които просто не ти позволяват да ги опишеш …
За свободата да избираш собствената си философия и за това, да бъдеш защитен от осъждане само заради нея …
За желанието да твориш и силата на конкуренцията.
За желанието да пазиш и …
50 нюанса сиво … нямам какво повече да кажа … няма смисъл от повече …
Усещането от това да виждаш как желанията ти се превръщат в реалност и как нещо, което си искал да създадеш от години постепенно се превръща в истина, в творение, в изображение … в една видима за другите, част от теб самия.
За завистта и това което виждаме …
Променяме се, докато гоним целите си … губим части от себе си за да получим други … и дали си струва в края на пътя?