За мисленето …

В събота, на вечеря, с Васи и Любо захапахме много интересен въпрос: защо хората отказват да мислят. Защо в днешното общество, където информацията и познанието са на няколко клавиша разствояние, хората в голямата си част, отказват да мислят?

Самият аз съм имал не един и два случая, на хора за които представлява изключителна трудност да вкарат малко логическа мисъл в това което правят. Дали ще е от служебен или личен характер, хората отказват да помислят върху проблема.

Защо да мислят за решение, като има инструкция или някой който да им казва какво да правят? По-лесно е да се оставят, като овце да ги водят. Това е едно от нещата които винаги са ме изумявали в околните – пълната липса на заинтересованост в себеразвитието и намирането на самостоятелни решения, сляпото следване на инструкции или нареждания, без да вкарат малко размисъл, дали това, което им е казано е това което трябва да се направи.

Из мрежата, покрай SOPA и ACTA се мота една „мисъл“ – “Think while it is still legal!”. За съжаление забелязвам тенденцията, че въпреки че не е не законно, хората, поне повечето от тези с които ежедневно комуникирам, отказват да го правят. Сякаш мисленето е …нещо трудно. Някакво услилие, което трябва да се отбягва за да не се уморят … или изтощят … и отбягвайки мисълта, мисловните им процеси закърняват и мисленето става все по-трудно, което ги кара да го отбягват все повече … и така се затварят в един порочен магически кръг, от който измъкването става все по-трудно и по-трудно.

Постепенно не мислещите се превръщат в стадо и стават все по-манипулируеми и по-лесни за контрол. А когато, по някаква причина, надигнат глава им се подхвърля някоя просто изглеждаща „мръвка“ и немислещото стадо е доволно.

Все по-трудно, в днешно време, човек може да си намери събеседници, които да го карат да излезе от „всекидневния“ си речник и да се потопи в по-висшите форми на речта. Да използва по-пълно речника си. Основния речник, който използваме всекидневно надали надхвърля 500 до 700 думи и то рядко, за това и понякога, когато използвам думички, които хората не са чували или са чували супер рядко, ме гледат като полезно изкопаемо.

Чудно ми е, защо отказваме да мислим, да спорим (не да се караме, а да спорим), да критикуваме (не да злобеем, а да критикуваме) и да бъдем критикувани? Защо все по-малко внимание се обръща на мисленето, на кретивонстта, на съзидателното движение, което всеки един притежава и употребява, когато се изправи пред проблем?

През последните 3 месеца, докато си търсех новото жилище (за което ще блогна по-късно) се сблъсках с множество и най-различни проблеми: бюрократични, организационни, дори няколко чисто човешки, но винаги успявах да ги реша, превъзмогна или заобиколя. Никога не съм бил от хората, които се оставят течението да ги носи, но за това винаги съм на щрек и мисля. За това и никак не мога да разбера хората, които отказват да мислят и смятат, че другите, дали обществото, дали някой друг , са задължени да им решат проблемите.

Проблемите са си ваши!

Решавайте си ги сами.

Мислете, действайте, чувствайте, но не стойте без участни, вайкайки се и проклинайки всичко, че помощта не идва. Помощта, никога няма да дойде ей така. Ще дойде в момента, в който започнете да си помагате сами.

Хората винаги са били мислещи животни. Вярно е че не винаги начина на мислене или посоката в която сме насочвали мислите си, са били правилни (оръжия, разрушения, война), но всеки трябва да е готов да поеме отговорността си. Да мисли и да се опрвя сам.

А може би това плаши стадата отказващи да мислят и да се оправят сами? Това, че трябва после сами да трябва да поемат отговорност … това че няма да могат да се измъкнат с така ми казаха или такава беше инструкцията. Може би не желанието да поемат отговорност е това което ги кара да избягват да мислят …

Каквато и да е причината, за отказа на повечето хора да мислят – не ги разбирам.

Ваш,

Lucifer

Снимка: rachel_titiriga