Мислехте си, че ще пропусна, а? И че днес няма да има тема, а? Хайде не така с мен. Повечко вяра в мен …
Покрай разни семейни мероприятия ми се наложи да изкарам няколко дни в едно малко градче …
За пореден път се убеждавам, че това не е за мен. Аз не мога да съществувам на такова място … самият аз съм урбанист … обичам големият град, звуците, шумовете … наречете го „духът“ на многото хора, събрани на едно място … и разбира се анонимността … анонимността сред стотиците хиляди хора …
Не мога да живея в малък град … за пореден път се убеждавам в това – самата тишина и спокойствие е това, което ме изкарва извън нерви. Липсата на действие и движение на хора, идеи … дори на състояния … всичко това някак изпива това, което съм. Имам нужда от това … от движението и шума …
И като споменах по-рано – от анонимността. Ти си никой в големия град … дори във Варна е добре, защото средното ниво на свързаност на хора не е по-малко от 5 (за да обясня – между мен и всеки човек в града има не по-малко от 5 човека (аз познавам някого, който познава друг, който познава трети, който познава четвърти, който познава човека, който ми трябва).
Но в малък град?
В град с няколко стотин човека … колко са ? Двама? Дори един човек, стои между теб и всеки друг в града.
Не мога така … обичам си анонимността на тълпата … и целия потенциал на големия град. Не говоря само за икономическия и социалния, но и за самият потенциал, който се крие в това да живееш близо до толкова много различни и разнолики хора. Възможност да срещнеш нови хора … нови идеи … нови … ами всичко може да е ново …
Предполагам, че малкия град е привлекателен за всички онези, които имат нужда от тишината и успокоението, което идва с познатите хора … стазис, в който да отпочинеш, в който нещата не се променят толкова бързо … или сигурността, която идва с това, че всеки познава всеки … всеки от съседите ти те познава …
Но не и аз …
Може би, в някакъв момент, някога и аз ще се изчерпя … и аз ще загубя устрема, който ме води напред и на горе … и ще забравя вдъхновението на шума на тълпата … ще загубя пулса на големия град, който тупти в ушите ми … може би тогава и аз ще потърся убежище в малкото градче … в едно местенце, където нищо, никога не се случва … Може би някога … останал без енергия и без силите да черпя от всичко покрай мен … може би тогава, ще намеря убежище в такава стаза … в спокойната изолация на малкото градче … но това няма да е скоро … надявам се.
Не казвам, че малките градчета нямат своя чар и своите почитатели … много хора се изморяват от големите градове и търсят спокойствие … търсят бягство и усамотение, за да презаредят … да рестартират … да починат от всичко и всички … разбирам ги, въпреки, че не мога като тях … аз съм както казах човек на големия град …
Но което и от двете да предпочитате … всеки има нужда да усети и двете … да се наслади на шума … на глъчката на голямото … и на тихото спокойствие на малкото …
Ваш,
Lucifer
Пост 10 от 60
Снимка: Evgeni Zotov
Вашият коментар