Когато ми остане малко свободно време или просто ми е писнало от всичко друго, обчам да излизам някъде из града в който съм в мометна, да си харесвам някое оживено местенце, било то централна улица или мол, да си харесвам заведение, което да ми дава поглед върху човешката гмеж около мен.
Пре очите, на този който иска да го види се разкрива един своеобразен парад на суета и показност. Дълбоки деколтета крещят „Виж циците ми!“ и шепнат „не обръщай внимание на големия ми задник“. Бели тениски, надути с мускули повтарят „Виж тялото ми!“ и отклоняват вниамнието от поглед издаващ интелекта на тухла четворка.
Знам точно колкко отвратително звучи, но изпитвам някакво вътрешно задоволство да гледам този панаир. Хората, участващи в него, целящи да бъдат забелязани.
Но това, което наиситина ме забавлява са малките открития. Истинските бисери сред тази гмеж …
Малки свити създания, красиви по своемо, стрмящи се в някакъв смисъл да останат незабелязани сред тези крясъци за внимание.
Докато тези, които крещят с вида си за внимание от мен получават само присмех и тук таме по малко съжаление, то деня ми и вярвата в хората изпълват тези малки невзрачни цветчета в пъстрата тълпа. Създания, с които, още докато ги погледна знам, че ще е истинско удоволствие да си говориш. Такива, които не пасват в общата гмеж на показност и изпъкват точно с не желанието си да бъдат забелязани.
Социалната динамика … желанието да изпъкнат или да се скрият … хилядите малки издайнически жестове и движения, които хората правят са истинско удоволствие за наблюдение. Не се смятам за нещо по-добро от никого. Просто си позволявам за момент да изляза от потока и да му се наслъдя отвън, като безпристрастен, външен наблюдател. Някой, за който винаги е било трудно да е част от този поток.
Шумът на преминаващата тълпа, пресиленият смях на някои, надменното кикотене на други, басовото буботене на трети, сборът от миризми на тълпата … и сборът от цветове и крясъци … да се откъснеш от висчко това и да го погледнеш от вън. Не като част от него … по скоро като човек застанал на брега на пълноводна шарена река, който гледа как корабите се джижат по нея … чува шмът им и усеща миризмата им.
Но от време на време в тази река от хора успявам да хвана краткия поглед изпълнен с насмешка към другите или с тиха радост от крастотата на нещо останало не забелязано в масата. С такива хора разменям по едно кимване, поздрав макар и фиктивен към някой, който умее да се наслъждава на това което вижда … професионално признание …
А вие какви сте в тълпата?
Ваш,
Lucifer
Пост 34 от поне 100
Вашият коментар