Снощи разглеждах някакви отдавна забравени архиви … Някакви снимки, които се мотаят по харда ми и попаднах на тази:
Странното е, че не я помня …
Не помня кога е снимана (според time stamp-а е правена на 04.12.2008), не помня и коя е девойката на нея …
Не ме разбирайте погрешно – не търся някаква отдавна загубена любов или някакви други такива глупости … просто … не помня коя е. Не помня от къде я познавам. Не помня името и ..
Това което помня е … че ми беше приятно с нея. Не помня дали сме били по интимни от това, което се вижда на снимката, но помня че ми е било приятно в компанията и.
Помня звука на гласът и, но не помня за какво сме говорили. Помня само как звучеше гласът и докато сме си го говорили.
Помня усещането на тялото и по-ръцете си, но не помня защо. Дали само за тази снимка … или съм я обарал по други причини?
Помня и усмивката и. Не мисля, че съм бил толкова забавен, колкото тя беше лъчезарен и усмихнат човек.
И тук идват въпросите …
Защо ли не я помня?
Защо ли сме изгубили връзка?
Какво ли е станало?
Да не помня име – да. Зле съм с имената.
Но да не помня лицето? Да не мога да го поставя в контекста на дадена ситуация – това е непривично.
Наистина е лошо да не помниш, а нещо ме подбутва, че всъщност беше човек, който си заслужава да бъде помнен. Нещо, някъде дълбоко, ми подсказва че съм загубил от това че съм я забравил.
Дали сме се запознали там, където е правена тази снимка? Не мисля … имам усещането, че не е само от там. Познавам я от другаде … смял съм се на шегите и … това го помня. Но къде и кога?
Защо ли това момиче не е оставило по-траен спомен?
Не, по-скоро въпроса е защо съм я забравил.
Времето минава и спомените избледняват, но някой такъв забравен кадър ни напомня, че някога сме познавали този някого … кара ни да си помним усещанията, като отминали сънища … малко мъгла разкъсана от моменти на спомени …
Надявам се, ако чете блога ми да си каже коя е … или поне да каже от къде се познаваме … а ако не – то някой от вас, които го четете да можете да ми припомните. И се надявам да не ме намери някъде и да ме счупи от бой, че я излагам.
Както казах, това не е някакъв романтичен поход, не. Това е простото любопитство да разбера коя е, защото … ами просто защото не помня.
… И да – изглеждал съм точно толкова смотано! Така, че смейте се на воля!
Ваш,
Lucifer
Пост 27 от поне 100
старост-нерадост 🙂
Щях да кажа, че съм малък още за това … но си права – не всички могат да останат вечно малки, като тебе. 😛
На моята преклонна възраст не помня дори какво съм яла вчера на обед. Добре, че си водя винен дневник и така знам поне какво съм пила
Мисля, че тук проблема е във виното, а не във възрастта …
пия умерено 🙂