Не мога да разбера хората, които просто мразят … ей така от никъде – просто мразят всичко и всички. Мразят гейовете, защото са различни. Мразят мъжете, защото ходят по жени, мразят жените защото ходят по маже. Мразят хората, защото са лоши като цяло и мразят добрите хора, защото са лицемери.
Не ги разбирам тези хора …
Що за свят трябва да обитават?
Що за изкривена реалност трябва да е тяхната … изкривена от омраза към всички и към всичко …
Но защо?
От къде идва цялата тази омраза?
Личното ми мнение е че това са хора, които имат да избиват комплекси … но най-вече предават собствената си омраза към единственото нещо, което наистина мразят – човека в огледалото …
Омраза към самият себе си … предадена към другите … желанието да докажеш че си по-добър от всички, но не с друго а с думи и с нескончаемата си омраза към тях. Просто защото след като ти самият не можеш да си добър, да си достоен за собственото си харесване, защото да правиш това за другите …
Нямам проблем с такива хора … до момента в който не се вземат за много велики … до момента в който не започнат да смятат, не само че омразата им към всичко е правилна, но и че трябва да е мерило за всички останали. Видиш ли, те виждат света такъв какъвто е, а всички ние сме слепци … поддали сме се на заблуди и желания да живеем в имагинерна розова реалност …
Тогава вече нещата започват да излизат от собствената реалност …
Аз не съм пацифист. Не съм и романтик и не твърдя че трябва да харесваме и обичаме всичко. Твърдя само че трябва да се опитаме да го приемем, дори да не можем да го разберем. Че сме длъжни да подходим към другите така както очакваме да се подхожда към нас – с поне частичка опит за разбиране. С поне частичка зачитане на собственото ни достойнство.
Безсмислена злоба … породена от омразата към самите нас … излята за да не се задавим и задушим в нея … някак си не мога да го приема. Не мога да приема да ограничаваш другите и да ги слагаш в собствения си шаблон, само защото приемането ти на различните, на другите, на всички е затворена в малкия калъп на собствения ти плитък разум … ограничаваш гледната си точка, просто, защото ако приемеш, че може да има нещо различно ще трябва да признаеш че проблема е в теб …
И омразата към това, което си става по-силна … и ти започваш да мислиш все по ограничено … омагьосан кръг … спирала към бездната на ада в който ще се превърне съзнанието ти ако виждаш само червеите в ябълките и торта под растенията …
Но не мога да съжалявам такива хора … няма как. Те сами правят своя избор – избират да се ограничават в опита си да поберат другите в собствените си граници. Вместо те да разширяват кръгозора си, се опитват да смалят другите … да ги превърнат в омразни малки фигурки, които да подредят по тесните рафтове на мисълта си …
Малко по малко … все по тясно и по омразно … с повишаващото се самочувствие и желание да са по-прави от другите … няма как да съжалявам или да искам да помогна на такива хора … техния избор си е техен … нека си страдат. Избирам да не ги мразя … просто да ги презирам и да ги оставя на собствените им избори…
Няма смисъл от омразата без смисъл …
Ваш,
Lucifer
Снимка: Daniela Hartmann
Вашият коментар