„За да тържествува злото не трябва да прави нищо, само добрите хора трябва да стоят безучастни.“
Това е една поговорка, която срещнах за първи път в един сериал. Тогава конструкцията и дефиницията ми се виждаха странни, признавам си, че до скоро не я разбирах. Не можех, колкото и да се опитвам да я разбера. Днес обаче попаднах на една стара статия в един сайт. Статия публикувана на 01.06.2011 … преди толкова много време, която разказваше за това, което се е случило с Асен Кисимов или бате Асен (аз съм малък, когато той е бил велик, но дори аз съм израснал с песничката за детските книжки). Какво е станало е тъжно. Причините за побоя (този през 95-та) – жалки, защото извършителите са жалки отрепки.
Но нямам намерение да пиша за Бате Асен, а за едно единствено изречение, което ми се наби в очите и остана да кънти в главата ми като камбана. Като гигантски гонг … „хората стояли и гледали, без да направят нищо …“.
Няма да споменавам мъжеството на човека простил на побойниците си. Аз лично бих им счупил ръцете. Никога не съм твърдял, че съм добър човек. Никога не съм го казвал, но едно от нещата които не мога да правя е да стоя безучастно. Не ме разбирайте погрешно – не твърдя, че аз съм добър. Но безучастието на добрите е това, което дава възможност на злото да тържествува в този свят.
Изобщо няма да навлизам в това какво е добро и зло. Не съм някой, който може да каже какво е Добро и Зло, защото винаги съм твърдял, че не може да има ДОБРО и ЗЛО. Може да има само гледна точка. Но е подло, жалко и нечовешко да наблюдаваш нещо такова и да не направиш нищо. От какво те е страх? Какво имаш да губиш?
Както казах в един статус в чуруликър – „Мразя страхливци!“
От какво те е страх?
Какво имаш да загубиш?
За какво си струва да съществуваш, защото не можеш да кажеш, че живееш, ако нямаш смелостта да го направиш?
Тук ще поитате – кой съм аз та да ви задам този въпрос?
Аз ли?
Аз съм никой. Аз съм човек, който знае границите си, знае до къде се простира. Но аз знам, че не съм безсмъртен, за това предпочитам да живея. Тук и сега да знам, че съм постигнал нещо. А хората в онзи трамвай за какво съществуват? С какво са по-добри от животните нападнали невинния възрастен човек? С какво са по-добри? С това, че не са вдигнали ръка?
Не, не са по-добри. Те са презрени от мен. Надявам се кошмарите им да ги преследват, защото аз знам, че онзи в огледалото последния ни съдник. Много след като е паднала нощта и сме се скрили от погледите, пълни с възхищение на другите. Затворили сме очи и сме слепи за обожанието им … онзи в огледалото се събужда и започва да задава неудобни въпроси.
Интересна ми е гледната точка … интересно ми е как могат да твърдят, че са хора. Няма невинни и аз го разбирам много добре, но има едни остарели понятия, архаични и отдавна забравени, с които за съжаление съм откърмен – наричат се чест и достойнство. Моля, не го бъркайте с честност. Двете нямат нищо общо. Лъжеш, мамиш и крадеш, защото има много по-важни неща. Защото трябва да защитиш това което си струва.
Всеки от нас има своите собствени ценности. Всеки от нас носи отговорност за собствените си действия. Но докато отказваме да разберем, че ние сме единствените, които не само могат, но и ТРЯБВА да променят нещата, ще оставяме злото да тържествува. Не защото то прави нещо, а защото ние стоим бездейно.
Пак казвам – не съм добър. Не твърдя, че съм бялата искрица на чистото добро, защото няма такова нещо. Но аз съм човек с принципи, чест и морал и подяволите всички вас, които стоите безучастно. Съществувайте си прокълнати във вечното червиево съществуване, защото някой друг трябва да направи нещо за вас. Защото аз ще живея, защото знам единствената истина, която е валидна за всички – не съм безсмъртен. И вие не сте. За какво ви е това съществуване тогава? За какво ви е да сте живи, когато не живеете?
Стойте си на пейката в тролея, трамвая и на спирката и цъкайте съжалително, докато юмруците падат върху главата ви. Стойте скрити на завет зад тези, които правят. Стойте и чакайте, но не чакайте някой да се обърне за вас. Аз не бих. Бих защитил всеки един от вас, бих ви спасил, но не бих ви дал милостиня. Отказвам да помагам на хора, които не желаят да си помогнат сами.
А сега … сега можете да ме критикувате, да цъкате с език или да ме ругаете. Не ме интересува. Ако можете да застанете пред собствената си съвест и да кажете – „Аз съм и правя каквото смятам за правилно!“, то браво.
Ако не – мрете в блатото в което пълзите. Аз няма да ви вдигна.
Това не се отнася за конкретния случай. Това се отнася за всички, които избират да стоят и да гледат вместо да действат. Не парализирани от страх, а обездвижени от нежеланието да рискуват. Някои ще ме разберат, други не.
Ваш,
Lucifer
Пост 4 от 60
Вашият коментар