Избягвам да пиша за политика, а и мисля, че неделя не е много правилното време да нищя глупостите, които се творят в българския политически живот, но май ситуацията е такава, а и имам мнение и какво по-добро място да ги изразя от собствения си блог?
Четох за протестите. Не присъствах, защото имаше … неща изискващи присъствието ми на друго място, но ги подкрепях с всичка сила.
Това са поредните протести в България, които избухват поради идеология. И този, за разлика от предния и като по предния имат ясна и точна цел – искаме да променим решението на правителството. Говоря за ние, въпреки, че не съм бил там, защото ги подкрепях. Преди година, година и нещо в поста за протестите на Орлов мост, писах, че гражданското общество се събужда и е хубаво властта, независимо, кой е на власт да започне много да внимава. Протестите февруари месец, бяха също проява на това гражданско общество, което излиза от летаргията си, но бяха не фокусирани, без ясна цел и най-вече без работещи решения, които да се изискват. Но ето, че сега не е така. 3 пъти за късмет …
Когато избраха този кабинет проведох много интересен разговор с една приятелка, която живее и учи в чужбина, която каза, че се страхува от това, което се случва у нас. За това, че ще се учи турски, че комунисти и турци ни управляват и за това, че ще съсипят държавата. Тогава през смях и казах, че аз не се страхувам. Дори за момент. Има един импулс, който му трябваха години за да се запали, импулс, който видяхме вчера. Напрежение вътре в нас, в обществото ни, което е готова да се насочи и да помете, това, което смятаме за грешно.
Вече знаем, че можем. Знаем, че ние сме тези, които могат да променят нещата. По своята същност протеста от последните дни е много сходен с този за Витоша и много различен от този, който беше февруари. Тези два протеста са на хора с идея, искащи нещо да се случи. Кратко, точно и ясно. Искаме това и това. Исканията ни са прости и изпълними. Предлагат просто решение на проблем, който смятаме че има.
Трябва да призная и нещо друго, като заговорих за политика.
Не бях прав на предните избори. На онези, на които избирахме президент. Не бях прав. Смятах, че избора на Плевенлиев е грешка, може би по-голяма грешка от победата на ГЕРБ (които още смятам, че са грешка). Не бях прав, защото очаквах той да е само една марионетка, кукла на конци на Бойко … а какво се оказа? В най-голяма криза, единствената действаща институция и единствената здрава мисъл в тази държава беше неговата. Когато предното правителство падна, какво се случи? Президента назначи експертно правителство … съставено от експерти, които за двата месеца се постараха да стабилизират нещата и дори да предложат точни, ясни и изпълними реформи, които биха имали ефект. дали ефекта щеше да е добър или лош, няма как да разберем, но те поставиха основата.
Когато парламента допусна сега грешката с Пеевски, какво направи президента? Каза, че не им вярва. Не помня преди или след първия протест, но Плевенлиев каза, че се разграничава от тях и са изчерпали 100-те дни на доверие, които им е дал в началото, както заслужава всеки кабинет.
А този … този кабинет се засили по нанадолнището още в началото. Радвам се, че устрема му няма да повлече държавата ни, защото има хора, които да застанат пред Народното събрание и да кажат НЕ! Но да го кажат така, че да се чуе.
Аз съм много за протестите … протест с идея, насочен и с конкретно решение, а не просто спорадичен протест срещу всичко.
Надявам се само сестра ми да не се окаже права в твърдението си от вчера:
„Пеевски е човек на ДПС. БСП за да не загубят подкрепата им – изтъргуват позицията му. Хората скачат. ДПС вдигат ръце и казват – „Ние само го предложихме, но щом хората не го искат, нека бъде волята на хората!“. ДПС са добрите, защото видите ли, не те са го назначили, но са готови да се откажат, а БСП са лошите комунисти, назначили мафиот. Много добър начин да стегнем позицията на ДПС и да закопаем БСП … имаме много да учим от техните PR-и.“
Наистина се радвам, че вече имаме активно гражданско общество, което е готово да се изправи срещу глупавите и дори малоумни решения на властта. Може да не сме достигнали все още нивото на другите държави, но чисто по български се събуждаме бавно и като лавина. Тръгваме … насочваме се … набираме скорост … изключително бавно, но постепенно и непреодолимо.
Радвам се, че живея в интересни времена.
Ваш,
Lucifer
Пост 17 от 60
Снимка: @muiiio
Вашият коментар