Предупреждение – този пост е с религиозна тематика. Най-вероятно, ако сте вярващ, ще ви засегне. Предупредени сте!
Онзи ден покрай други други неща, до мен достигна копие на молитвеник за деца. Първите 3 страници можете да видите. Явно аз имам малък проблем с цялата идея (най-вероятно не само аз де). Къде всъщност ми е проблема с молитвеника за деца?
Основния проблем, който имам като цяло с религията е, че тя се използва за един вид морална патерица – външна причина за човека да бъде добър или лош. Начин да облекчим поемането на отговорност като го прехвърлим на по-висша сила. Това е избор на всеки човек – да отстъпи отговорността за собственото си съществуване на друг. Тъпо е и е безотговорно, но все пак хората са възрастни и могат да са тъпи на воля.
Проблема ми с детския молитвеник, е че тази форма на отричане от отговорност, бива дадена като норма на подрастващите. Деца, които трябва да се изградят като личности, които трябва да се научат да функционират самостоятелно им бива казано, че видиш ли трябва да си благодарен за всичко което имаш на някой друг. Самостоятелната воля и способност, биват заменени с молба към божество и благодарност за това което имат. Някак си това ми се струва като бягство от отговорност.
„Религията е опиум за народа“ е казал Маркс и е бил прав. И като всеки наркотик, хората, които печелят от нея се опитват да пробутат на повече хора. Не тук не визирам църквата, макар че и тя ще иска да ги хване докато са малки. Тук визирам отделните родители, които заместват страха от тях и отговорността от това да се погрижат за възпитанието и израстването на детето си със страхът от богът им и моралните норми на техния бог.
Религията, често се опитва да бъде представена като морално добро. За това и много хора смятат, че тя би била полезна на децата. Да бъдат възпитани в исконите християнски ценности – доброта, милосърдие … но и себеотрицание и най-вече преклонение пред бога. Вярата, според религията бива заплатена, докато съмнението бива наказано. Но как да развиеш функционални личности, ако те не се съмняват във всичко? Липсата на критична мисъл и още по-лошо – дълбоко вкорененото вярване, че сам няма как да постигнеш нищо. Че всичко което си е дадено свише …
Личното ми мнение е че религията не трябва да бъде натрапвана на децата. Не и докато нямат ясно изградено разбиране за света и най-вече за самите себе си. Докато не придобият възможност за рационално мислене, с което за себе си да могат да разберат думите в текстовете, които ги карат да изричат. Има нещо запленително в религията – това че дава отговори на всички въпроси, но дали тези отговори са правилните отговори?
Не мисля, че е правилно да учим децата от малки че света е разделен на две – добро и зло. Света в който живеем е много по-сложен от това. Светът на възрастните е съставен от нюанси и от разбиране за нещата, надхвърлящо простата граница от богоугодно и не богоугодно. Да, трябва да имаме благодарност за това, което имаме, но тази благодарност трябва да е насочена в правилната посока – родителите ни, учителите ни. Това което дава религията е отклоняване на тази благодарност – Бог ти е дал всичко. Родители, учители, общество – те са просто негова проява. Ти също не си повече от това, което бог иска от теб … за това се моли, скланяй глава и благодари на небесния отец за това което ти дава.
Аз израснах без религия. Без моралната патерица на думата господна. Бях научен че добро е това, което помага на максимално количество хора, без да вреди на други, бях научен че зло е да вредиш на хората, без това да помага на никого освен на теб. Бях научен че в този живот трябва да си благодарен на всеки за помощта която ти е оказал, но не трябва да смяташ, че някой ти е задължен или задължително трябва да ти помогне. И най-вече, че единствената сила, на която можеш да разчиташ е твоята собствена. Но аз съм странен човек. Може би това не е правилно?
Ваш,
Lucifer
Именно затова някои евангелистки течения и секти в християнството приемат, че приобщаването към вярата трябва да става в напреднала, съзнателна възраст – 21 години, и тогава се извършва и кръщението!
А последните 10 реда на поста ми зазвучаха натрапчиво познато. Къде ли бях срещал подобна концепция, еманципираща човека над божественото, и превръщайки неизбежно самият него в Бог? Ами да, „Сатанинска библия“ на Антон-Шандор Лавей. Книгата към която посегнах със страх, а затворих като открил себе си. Но това не съм признал никога на никого!
Колкото до религията ще посоча две мнения, едното на Волтер, а другото не помня от кого беше, но мислещите хора ще си дадат сметка за какво става дума.
„Ние приятелю знаем че няма Бог, но е изключително важно продавачката на риба никога да не узнае това..!“ – Волтер /продавачката на риба е събирателен образ на френския народ/
„Атеизмът е тънък лед по който могат да преминат отделни индивиди, но цялото общество никога!“
А това е казал папа Бонифации Осми – „Погледнете какви богатства натрупахме от приказката за Иисус Христос!“