Не съм съвсем сигурен дали не съм писал по този въпрос. Ако съм писал предполагам, че малко от този материал ще се различава с другия … но какво да се прави. Това е пак нещо, което възникна като питанка от разговор …
Добро и зло …
Да, знам че това са понятия, които всички смятаме че сме изчистили за самите себе си. Но дали наистина е така?
Дали някой, със сигурност може да дефинира какво е добро и какво зло? Не индивидуално, за себе си, а безпристрастно глобално. Извеждайки единично определение, което не зависи от морала или социалните норми?
Доброто и злото са две абстрактни понятия, с които обичаме да си служим, за да разделим света на две. За да опишем нещата по възможно най-елементарния начин. Но добро и зло са просто абстрактни понятия. И те много зависят от собственото ни разбиране за света. Няма как нещо да е само добро или само зло.
Първородния грях, греша заради който, според Християнството, Адам и Ева биват изгонени от Едем е точно познаването какво е добро и какво е зло. Но не се казва кое какво е. Ако разгледаме само Библията като отправна точка и приемем, че всичко за което трябва да бъдем наказани, като зло или по-скоро не добро, то можем да забележим как с промяната на времето, списъка от неща, класифицирани като не добри бива променян – от Избора на Авраам да принесе сина си в името на Бога, до Не убивай. От 40 годишното изгнание в пустинята, за да не остане никой усъмнил се в думите господни, до жертвата на сина за спасението на хората. От Йерихон до Лазар … Дори в Библията, която се опитва да разграничи доброто от злото, какво е добро и какво е зло варират.
А какво става когато се замислим за отделния човек?
От човек до човек доброто и злото варират … от ден до ден те варират. Всяко нещо може да бъде смятано за добро или зло, в зависимост от това, колко е полезно за индивида, който го категоризира. Няма нищо на този свят, което да може да бъде гледано само в една от тези социално-морални категории. Това е и една причините, да смятам че доброто и злото са просто въпрос на гледна точка – възприятието на нещата, осъзнаването им по един или друг начин ги определя за нас като добри или лоши.
Сигурен съм, че всеки има своите „абсолюти“ – понятия, идеи или практики, които е склонен да класифицира като единствено зли или единствено добри, но дори те не са тъждествени за отделните индивиди. Всеки един от нас е различен и доброто за мен, не е задължително да е добро за вас, както и това, което другите намират за зло, не винаги спада в тази морална категория за мен.
Всеки един от нас има своя собствена морална доктрина, която макар и в повечето случаи да е в някакъв синхрон със социалната такава, но не отговаря точно на нея. Или просто казано – не всеки намира за добро и зло нещата, които обществото смята за такива. Или поне не всички такива неща.
Личното ни разбиране за добро и зло е основна част от оформянето ни като личности – това ние прави социално приемливи и ни помага да разберем обществото в което живеем. Макар индивидуалните ни разбирания да се разминават в своята цялост, те се припокриват достатъчно, за да не изглеждаме като пълни психопати, когато сме в компанията на други.
Макар и да сме социални животни, ние сме и индивидуалисти – изграждаме се самостоятелно за да можем да живеем в групата, която наричаме свое общество. Разбирането ни за Добро и зло – това което разбираме под тези абстракции ни помага по-лесно да изберем социалния кръг с който се движим.
Доброто и злото или по-скоро разбирането за тях, са индивидуални схващания. Ние избираме какво да смятам е за добро или за зло. Сами правим избор, но дори този избор не е статичен – собственият ни морал се променя при взаимодействие с това, което наричаме общество. В зависимост от успехите и загубите си, ние избираме какво да наричаме добро и зло … и този избор се променя. Нещата варират според поетите удари (социални или физически) и според победите, които сме покорили …
Всеки има своето добро и своето зло … а вашите какви са?
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар