Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.
Ще ви разкажа два случая … няма да анализирам или да говоря … ще ви разкажа просто две случки. Едната – една от причините да започна идеята с жеравите, другата просто случка …
Искам да изясня нещо – аз никога няма да дам пари на просяк. Няма да дам и дарение на организация или дом (това е нещо, заради което твърдя, че приятелката ми е по-добър човек от мен). Движа се през живота с забързана крачка, често със сериозно изражение или с бяс. Още по-често нахлупи слушалките и говорещ по телефона или слушащ музика. Не защото съм ядосан на някого или защото не мога да се усмихвам … просто защото винаги гледам да имам цел. Ако към мен се приближи просяк или някой който събира дарения го отпращам с твърд поглед и жест, който ясно показва че не искам да ме занимава – не грубо, но твърдо. Нетърпелив съм и понякога груб. Но това съм си аз.
След това малко отклонение … позволете ми все пак да ви разкажа двете случки …
В една зимна нощ … или късна есен. Не помня вече, помня че беше тъмно, а аз бързах да се прибера от една пицария, защото на другия ден бях на работа. Помня че се бяхме събрали за нещо … мисля, че беше за рождения ден на Darrias от форума … Към десет крачех от Съдебна палата, на горе. Живея в Лагера и обичам да вървя. Да се разхождам и да слушам музика.
Със забързана крачка вървях към нас. Не беше точно топло, но и не беше измръзващия студ на минус намсиколко, който последва после … Вървях си спокойно, дори забързано, както винаги … наслаждавах се на нощта и тишината … на пл. Македония, седнал на един перваза на банката, беше седнал възрастен човек. До него стоеше пластмасово шише … беше ми твърде студено и се бях сгушил, но се загледах и видях, че човека трепери … разтриваше раменете си с ръце и пъшкаше, когато смъкнах слушалките.
На въпроса как е, ми отговори сепнато, дори стреснато. Добре бил … но го боляло …
Замлъкна и очакваше да продължа, но аз стоях. Не продължавах и не отминавах … явно не му беше добре. Не бях сигурен дали е пиян. Не ме и интересуваше …
Погледна ме стареца … може да е бил колкото дядо ми, може да е бил и по-млад … може и по възрастен. Усмихна се криво … бил на кино в мола … ходел веднъж в месеца, като някога … тръгнал да се прибира … но го заболял гърба …
Изправи се полека и пое бавно в моята посока …
Вървях до него … не го говорех, не го питах нищо и не исках да знам друго за него, освен на къде е … Беше късно, а на другия ден трябваше да ставам в 05:00 за работа, но нямаше да го оставя. Бях решил, като го видях как трепери, че ще го изпратя до входа му …
След десетина крачки поспря и се наведе, обхванат от болка … не го докоснах. Не нарушавам личното пространство на хората. Каза, че го боли гърба … схващал се … Имам плексит и спокойно му обясних как да се разтегне за да облекчи болката … направи го човека … отмина му …
Продължихме бавно на горе … Говореше тихо … живеел сам … имал такива проблеми отдавна … но лекаря му го лекувал … отишъл в някакъв санаториум през почивните дни за да му бият инжекции … но от както се върнал станало по-зле … едва вървял … болката идвала на пристъпи и почти не можел да се движи … Решил да отиде на кино … но като излязъл и като го сграбчил студа, едва вървял …
Попитах го къде живее … не за друго, а за да хванем такси ако е далеч. Каза, че живее близо … продължихме бавно … като на всеки няколко стъпки спираше да се разтяга и да диша … След стотина метра стигнахме до вход … някакъв … и човечеца влезе … мисля, че каза благодаря, но не го чух. Не ме интересуват благодарности. Бях сложил слушалките и крачех към нас, защото беше станало късно и трябваше да спя … изтуитих, че за малко съм върнал вярата в себе си …
Това беше тогава … не знам как се казва човека не съм го и виждал повече … дори забравих къде живее …
А другата история е … една от причините да започна инициативата за жеравите …
Вчера сутринта, качвайки се от работа в 111 единственото свободно място беше до одърпан човечец. Миришеше … на алкохол … и на непрано … някак … не ме отрази като сядах, а на седалката на която трябваше да седна имаше … пакетче … торбичка … кесия … за очила. Черна … с връзки. Лъскава и скъпо изглеждаща … Не ме отрази … за това сложих пакетчето за очила на прозореца и изкарах поредното продупчено билетче от което си правех жерави … както вчера казах – от едно стават 2 жерава … Човека си чистеше един син шал на ABSOLUT … изглеждаше като нов … но имаше нещо, което трябваше да се махнем явно …
Докато сгъвах жеравчето, реших че ще му го дам. Завърших го, но той не беше свършил със шала и явно не съществуваше друго … сигурно беше пиян. Когато шала беше чист за него, започна да се оглежда … явно търсеше пакетчето … подадох му го … и той започна да говори … усещах алкохола в дъха му … но нещо в начина по който говореше, ми подсказваше, че за него това е истината … дали така я виждаше в главата си или наистина беше така, не е важно … По принцип мразя да говоря с непознати, но той ме хвана за ръката и започна да говори … разказа ми за семейството си … не се оплакваше … сякаш беше щастлив от нещо или поне безпаметно пиян … разказа ми за апартамента на сина си, който му купил … за дъщерята женена в Лондон … за всичко …
Дали си измисляше, дали беше така … дали съзнанието му го заблуждаваше, но звучеше убеден в това което казва …
Докато говореше, аз правех втория жерав (този, който отиде в продавачката на гевреци). Когато слизах от автобуса, беше извадил мезето за червеното си вино … за това и му сложих жеравчето на протритата, мръзна чанта … не знам дали го отрази, така както явно не отрази и мен като сядах …
Не съм направил нищо. Нито една от тези две случки, не заслужава нищо друго, освен да се замислите за тях. Не се хваля … само ги споделям с вас в светлината на hype-а на благотворителност … Няма да оставя висящо кафе, не защото няма пари. Ще оставя голям бакшиш, но няма да оставя висящо кафе … Няма да дам пари на бездомник … не мога да съм щедър … не смятам и че съм добър … Импулса да за тези кафета е правилен … но замисляли ли сте се … до колко е приложимо за тук и сега? А помислихте ли за гордостта на хората, които ще се възползват от тях. Да си призная – аз нямам проблем, някой дам е черпи случайно кафе, като аз ще върна услугата на някой друг.
Ваш,
Lucifer
Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.
Като те четях обаче се замислих за нещо- за тези „висящи“ кафета- а някой, който е наистина в нужда, който по една или друга причина е изпаднал в състоянието да има нужда някой да му „подаде“ нещо, то това нещо кафе ли ще е … Самата идея с кафето всъщност, като я гледам по-внимателно, не ми харесва… Защото, когато е истински трудно, ти е все едно има ли или не кафе… Един от поредните капризи, без който може спокойно да се мине.
И да не задълбавам 🙂
А казах ли, че е много красиво… Най-вече , защото всеки заслужава повод да се усмихне. А милостиня…понякога да, но понякога…защото в някои от случаите демотивира или не е насочена в правилна посока