Отмина този светъл празник на мрака и хората погребаха в гардероба си костюмите на вещици и зомбита, след него дойде и онзи още по-светъл празник на просвещението и хората за поредна година прибраха българските букви на поредния рафт след като ги снимаха …
По какво си приличат тези два празника?
По нищо ще кажат някои … единия е католически, другия си е чисто национален … Единия сме го взели от американците и тяхната пошлост, бездушие и изобщо най-лоши неща. Другия си е НАШ! Български е! Почитаме будителите си …
Хубаво …
Но кои будители? Какви будители? Можете ли, без да гледате в Интернет да ми кажете какво се разбира под думата „будител“? Ха сега!
Не, това не е човек който събужда другите сутрин (макар, че пак ги пробужда по някакъв начин (бонус точки давам на тези които схванаха разликата между будя и пробуждам, преди да я посоча тук)).
И до някъде ще сте прави … но не съвсем. И двата празника у нас предизвикват една и съща реакция – социална истерия, която за един ден в годината ни показва, като такива каквито не сме през останалите 364(365 ако е високосна).
На 24 май всички сме за Българската азбука и правописа … на 25 не можем да напишем малко по-сложни думички. Аз поне имам извинение – аз съм си еднакво неграмотен през всичките 365 дни (на 29-ти февруари или не пиша или внимавам как пиша).
На 3-ти март сме родолюбци … на 4-ти пак плюем и държавата и хората в нея и сме много повече Русофили или Русофоби от колкото Българофили. Аз? Аз винаги си харесвам България и винаги съм смятал, че българите сме хубави хора … но отделните индивиди са под всякаква критика.
За 6-ти и 22-ри септември няма да говоря … Аз лично знам как е обединена България (учителката ми по история ни разказваше историческия анекдот), но с датите съм толкова зле, че няма и на къде.
Същото е и по Коледа и Велик ден – ставаме вярващи … точно за един ден сме милостиви, светли, любящи … аз … аз правя добро когато съм в настроение и не ме срам да си го призная, но не чакам празниците за да ми дойде настроението …
Така сме си у нас … за всеки празник ще се намери кой да го из критикува. Всяка добра идея ще бъде омаскарена.
И все пак да се върнем на Helloween … че за това ми беше писането. Това не е празник … няма как да е празник. Но е хубава причина. Много хубава причина е да се маскираме и за един ден да бъдем някой друг … точно както за един ден сме радетели за българщината … так за един ден можем да се скрием зад маската на вещица, зад рогата на дявола, зад зъбите на вампира … и за един ден скучните ни малки ежеднивийца да са една идея по цветни и по-забавни.
Не че толкова го чествам. Напротив – редовно се маскирам на себе си, защото имам по-важни неща от това, но защо да сме против още една причина да вкараме малко цвят в живота си?
Защо, защото не български ли? Така е … ама тя обективно и Коледа не е българска. Религиозна е … аз какво да правя като не съм вярващ? И то дори не идва от Християнската религия … но това едни специфични религиозни, културологични спорове … които с удоволствие бих водил.
Или деня на труда?
Или проблема ви идва от това, че Helloween чества смъртта? Ще използвам само един пример – Велик Ден!
Живеем в странен свят … в странно общество – радваме се на чуждото нещастие и завиждаме на успехите на другите. Искаме това, което нямаме, без да си даваме сметка, че така можем да загубим и онова което имаме … и най-вече – заставаме срещу моментите, които радват другите …
Проблема не е в това дали харесваме Helloween … обективно и аз, както казах, не съм луд по него, но защо не можем да оставим другите да се забавляват? Какво лошо има във още една причина някой да е щастлив? Или щом на нас не ни харесва, дайте да го съсипем, че и другите да не могат да се възползват …
Интересно ми е защо всичко трябва да бъде така – или нещо е хубаво и за мен или не става за всички? Не можем ли да приемем другите и да ги оставим да се забавляват?
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар