от Lucifer

Днес ми се иска да пиша за хората. По-скоро за действията им … и не толкова за определен човек … или може би за определен. Не съм сигурен как ще се получи, защото не знам какво точно ще напиша. Та ако не ви се четата безсмислени бръщолевения – прескочете. Няма да ви се разсърдя.

Хората са странни. Всички до един. Вършат алогични неща. Неща, които в дългосрочен план биха им навредили, макар към момента да изглежда, че им носят полза. Хората прецакват хората. И го правят, в повечето случаи, без да се усетят. Но по-лошото е че не знаят какво губят като го направят. Понякога имам усещането, че всички са поели по някаква саморазрушителна спирала, падайки около единична точка на интерес.

Нещо не мога да разбера как и защо хората възприемат конкуренцията … трудно ми е нещо. За мен конкуренцията не е сблъсък. По-скоро е причина. Защо да убиеш конкуренцията си, като можеш да я използваш – когато правиш нещо, не е лошо да имаш коректив – някого с когото да се сравняваш, за да правите нещата заедно и да се движите напред. Естествения подбор работи по този начин – адаптивна селекция на по-добрите мутации с цел подобряване на вида. За това и конкуренцията не е лошо нещо.

Но явно само аз го разбирам така. От време на време се намира някой, който решава, че единствения начин да успее не да се развива заедно с другите, а просто да смачка всички други, оставяйки по този начин една посредствена среда, в която чистата му „уникалност“ да подсигури успеха му. Странно ми е това поведение …

Радвам се, когато има някой по-добър от мен. Това ми дава причина да правя нещо за да го настигна.

Хората са странни. Странни са ми, защото в повечето случаи позволяват на усещанията и чувствата им да ги водят. Допускат грешки, преценяват нещата само в призмата на своите краткосрочни желания … или може би аз съм странен, защото винаги се опитвам да мисля и правя нещата в перспектива – да остане нещо и след мен.

Чудно ми е защо някой ще се опита да унищожи работата на друг човек, само за да може да изтъкне своята? Ясно ми е, че ако нямаш възможност да победиш честно е по-добре да победиш нечестно. Но да паднеш до там целенасочено да унищожаваш чуждия труд, само защото на теб не ти стига … ами всичко, за да направиш нещо по-добро?

Не разбирам хората … странни са ми.

Или по-скоро аз съм странен.

Ваш,
Lucifer

Един отговор за “За хората …”

  1. Да, по-скоро ти си странен! Посредственост – завист – злоба – разрушение! Вечният двигател на варварството, или както беше казал някой „Бездарието е фашизъм!“
    Но конкуренцията в бизнеса е друго нещо. Тя означава само и единствено „смачкаване“ на всички останали, няма какво да се заблуждаваме! Безжалостният свят на неограничаваната от нищо печалба като основна ценност в обществените отношения, както и критерий за просперитет, не предполага нищо друго. Смачкай другите или те ще смачкат теб! Издигайки се нагоре неизбежно стъпваш върху някой друг!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux