„За“ и „Против“ социалните мрежи

Вчера се тиражира един откъс от предаването на Емил Кошлуков в TV7, в който водеха спора „За“ и „Против“ социалните мрежи. Не ми се иска да си го призная, но съм не първоначалното мнение на водещия, че това е въпрос подобен на „За“ и „Против“ телефона. Социалните мрежи, както и всеки друг способ за комуникация са само инструмент. От нас зависи, как и за какво ще ги използваме.

Социалните мрежи са не толкова революционно развитие на Интернет, колкото еволюционно. Те са инструмент за комуникация и изява. Обективно погледнато, като човек, който се навърта из матрицата от доста дълго (за виртуалния свят) време, виждам от къде са еволюирали нещата. Бавно и постепенно една технология се замества от друга, която се замества от следващата.

Какво е Facebook, обективно погледнато? Кръстоска между форум, галерия, блог, чат и личен сайт. Направете крачка на зад от SEO, Social media и Link building глупостите и погледнете. Нима Facebook не е един много по-красиво направен форум, в който активните теми са ти timeline-a, стаите в IRC/разделите във форума – групите и страниците, личния чат нима не е като ICQ или Skype? Не казвам, че идеята всичко това да се комбинира не е гениална. Напротив, но това е проста еволюция на технологията и нищо повече.

Същото е и за любимия ми Twitter, макар, че той много повече прилича на Buletin Board, защото идеята му е да стигне до всички.

Технологиите се развиват и ни дават нови възможности.

Социалните мрежи пречат на социализирането на хората и ги карат да живеят в един чисто виртуален свят, тяхна собствена псевдо-реалност, която им позволява да са когото си поискат и да бъдат каквито си искат. Дава им една лъжлива сигурност, скрити зад клавиатурата и застанали пред мониторите. Виртуално близки на толкова много хора, но всъщност без приятели извън думите на екрана.

Но от друга страна, социалните мрежи ти помагат да поддържаш връзка и да научваш новини за хора, които те интересуват наистина и са на другия край на света. Недостижимо далеч за да ги видиш, но благодарение не социалните мрежи, оставаш … близо  … до тях, до проблемите им, до успехите им. Успяваш да не загубиш връзката и винаги да знаеш какво става с тях.

Социалните мрежи размиват значението на думата приятел. Защото всички във Facebook са ти приятели, въпреки, че някои може никога в живота си да не си ги виждал. А нима приятел не е човек, който е готов да ти помогне когато имаш нужда или който да иска помощта ти когато има нужда? И какво може и до колко би искал, някой, който за и от теб е виждал само снимки и е чел какво пишеш да ти помогне? Дали би доверил живота си на такъв човек? Сигурно не, защото това не е истински приятел. Това не е приятеля с който сте израснали …

Но пък в Интернет имаш група. Имаш хора обединени от твоята кауза. Приятели – не, но съратници. Хора, отворени към твоя начин на мислене и готови да ти помогнат, не защото сте израснали заедно или защото сте правили нещо, което ви е сближило, а просто защото могат и защото няма да им струва нищо. Да, не са приятелите, с които се събираш, и с които ходите по дискотека. С повечето от тези хора сигурно не би имал нищо общо, ако не бяха социалните мрежи, не би се свързал с тях.

Социалните мрежи са технология, която дава възможности, но която носи и своите рискове – възможността да се свържеш с хиляди хора и риска да останеш сам. Трибуна на която да се изкажеш, давайки възможност на всички да те чуят/прочетат, без да налагаш мнението си на никого и по този начин достигайки до съмишленици, и в същия миг – възможността да останеш глас в пустиня.

Социалните мрежи, както и всяко друго човешко достижение не са добри или зли. Те просто съществуват. И начина по който ги използваме е това, което определя гледната ни точка към тях. Дали ще ни социализират или асоциализират, дали ще помагат или ще пречат на личния ни живот, дали ще поощряват или спъват комуникацията ни, не идва от мрежата, от средата, от това което използваме, а от нас самите.

Като човек, който по равно живее online и onlive, за мен социалните мрежи са просто поредното комуникационно средство. Дали ще е Facebook, Twitter или блогосферата, Интернет ми дава досег до десетки и стотици хора, до гледната им точка, до радостите и тъгите им. Мои е избора до колко ще се сближа или ще се разгранича от тях, както имам този избор и на живо.

А за вас какво са социалните мрежи?

Ваш,

Lucifer

Пост 81 от поне 100