“WHAT WOULD HAVE HAPPENED IF YOU HADN’T SAVED HIM?
„Yes! The sun would have risen just the same, yes?“
NO
„Oh, come on. You can’t expect me to believe that. It’s an astronomical fact.“
THE SUN WOULD NOT HAVE RISEN.
…
„Really? Then what would have happened, pray?“
A MERE BALL OF FLAMING GAS WOULD HAVE ILLUMINATED THE WORLD.”Terry Pratchet – Hogfather
Какво прави слънцето слънце? Не „Някаква си топка горящи газове, осветяваща света“, а слънце?
Слънцето, около което се е въртяла цялата история на нашия свят – Слънцето Бог, Слънцето Демон, Слънцето Герой?
Ние имаме нужда да влагаме идея в нещата. Да вдъхваме … капка човещина в природата, за да можем да се справим с нея. Света ни е такъв – на половина физичен на половина митичен. Просто защото това е да си човек.
Самата ни природа … фантазията ни, има нужда от абстракцията … от мита, за да функционираме нормално. Колкото и да се стремим към изучаване и демитологизация на вселената, все още природата ни има нужда от богове и лирика. Боговете, които създаваме сами. Вярванията ни, индивидуалните, които да ни помогнат да преглътнем природните истини. Поредица … самозаблуди, добре осъзнати, но все пак самозаблуди, зад които понякога да се скриваме.
Имам нужда слънцето, да е Слънце. Защото иначе ще спрем да виждаме красотата … и тогава вече няма да има смисъл от търсенето на истината за нея. Всеки знае как се появява дъгата, но почти няма човек, който да не я гледа с възхита, чудейки се как природата може да сътвори такова нещо.
Всеки от нас е учил по малко ботаника и въоръжен с учебник може да покаже с показалка тичинките, листата, корена и стеблото … но все пак се захласваме по магията наречена цвете.
Ние, като вид, имам нужда от тези илюзии … дъжда падащ по земята, а не изпарена вода, кондензирала в студеното небе. Плясъка на морските вълни по брега, а не приливо-отливните движения. Лунната пътека вечер, а не отразената отразена светлина …
Ние имам нужда от тези измами … имам нужда от тях, за да бъдем хора. За да бъдем себе си. За да творим … и за да можем с творчеството си да се опитам да пробием през измамата, но не за да я развалим, а просто да я направим по-красива. Да разберем механизма зад нея …
Света в който живеем е свят едновременно на факти и на митове. На физични действия, описани до най-малката подробност и на прекрасни илюзии, които само поетите и художниците могат да пресъздадат … дуален свят … прекрасен, сложен свят. Създаден около нас, за нас и от нас. Свят на ръба … на ръба на развалянето на всичката магия и на създаването на нови илюзии … Свят на гигантски кълба от горящи газове, и свят на пожарите на изгрева и на пожарите на залеза.
Ние имаме нужда от магията в света ни …. от красотата … за да има смисъл да творим и да се опитваме да я разгадаем. Да се опитваме да надникнем отвъд магията … за да можем да я създадем отново. Красотата на малките неща, които са безкрайно ясни, но все пак безкрайно красиви …
И все пак, за да не стои цитата в началото само на английски, нека се опитам да го преведа (просто не ми се търси на български, за това извинете ме ако превода е нескопосан):
“КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ АКО НЕ ГО БЕШЕ СПАСИЛ?“
„Да! Слънцето все така щеше да изгрее, нали?“
НЕ
„О, я стига. Не можеш да очакваш да вярвам на това. Това е астрономически факт.“
СЛЪНЦЕТО НЯМАШЕ ДА ИЗГРЕЕ.
…
„Наистина? Тогава какво щеше да се случи?“
НЯКАКВА СИ ТОПКА ОТ ГОРЯЩИ ГАЗОВЕ ЩЕШЕ ДА ОСВЕТИ ТОЗИ СВЯТ.”Тери Пратчет – Дядо Прас
Ние всички живеем във малките илюзорни красоти. Дори тези, които знаят механиката зад тях предпочитат да мислят за тях като за магичните красотички, не за истинските причини и ефекти, просто защото иначе света в който живеем губи магията си, губи красотата си … губи причината да искаме да сме част от него.
Детинската невинна красота на цветето. Очароването на светлината пробила облаците след дъжд. Звука на прибоя. Песента на птиците. Пожара на изгрева и на залеза …
Малките магии, които правят този свят годен за живеене.
А вие продължавате ли да вярвате в малките магии?
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар