По-старите от вас сигурно ще си спомнят и BBS-ите, но този път имам предвид „летището“. Доброто старо IRC. Мястото от където тръгнаха интернет свалките. Мястото където хората висяха преди да има gepime и elmaz.
На времето беше по-лесно да бъдеш, този който искаш, а не този който си. В IRC можеше да си всеки. Да си всичко онова, което не можеш да си в реалния живот. Там беше по-лесно и да създадеш една изцяло нова самоличност … „виртуалка“, „фантазия“, „маска“, „лъжа“, „герой“. За мен – „образи“. Нещо, което не само е подобрена твоя версия, но и няма нищо общо с теб. Малко психология и социална инжинерия помагаха да се създаде един такъв „образ“.
Дори в днешно време не можем да избягаме от това. Всеки от нас в един или в друг момент е създавал нещо, което не е бил съвсем себе си. Изкривявал е реалността си, за да пасне по-добре в средата в която се подвизава.
В днешно време, когато живеем паралелно в две реалности, които се преплитат, образувайки някаква странна смесица между реалните и виртуалните ни образи. И докато в реалността трудно можем да „променим“ образа си, то в Интернет е малко по-лесно. Все по-рядко се среща човек без „електронна“ следа. Да, вярно е че все още рядко се намира информация за някого директно от google, но с малко тънкости известни на повечето, които живеят в двете паралелни реалности, не е трудно да се намери някаква информация за някого.
И не е трудно, някой да създаде един малко по … идеалистичен образ за себе си или дори изцяло нов образ, който да съществува само там – далеч от реалния поглед, но близо до виртуалната част от нас. Образ създаден не толкова за да заблуждава, колкото за да прожектира това, което искаме да бъдем на хората. Защото е много по-лесно и отнема много по-малко усилия да го направим виртуално, отколкото реално. Защото, колкото и рационални, и мислещи да сме, хората си оставаме подвластни на фантазията.
А какво е Интернет, освен голямо поле в което можем да изживеем фантазията си? Една реалност, контролирана и изграждана само от фантазията на хората. Едно място, където сме повече това което показваме, че сме … въпреки, че трудно човек бяга то себе си. Трудно е да бъдеш някой друг за дълго, без да изгубиш нещо от това което си.
Все по-често се срещат хора, които са се отказали от реалния образ за сметка на виртуалния и в някаква степен са станали много по Интернет реални.
Всички ние балансираме между реалната и виртуалната личност. Тези които сме тук – зад думите и онези които сме там – пред другите.
А за вас коя е доминиращата личност?
Ваш,
Lucifer
Снимка: poropitia outside the box
Броячът показва 88 дни 02 часа 49 минути и 22 секунди, а това е пост 16 от поне 100
Вашият коментар