За излизането на светло …

Когато говорим за BDSM, какво ще рече излизане на светло? Да ходим и да бием тъпана – вижте ни, ние си имаме някаква сексуална девиация и се гордеем с него! Да си правим паради? Да искаме някакви права?

За разлика от хомосексуализмът, в нормални условия, BDSM бива приет много по-нормално. От сега да си кажа, че ще използвам BDSM като общо наименование на всякакви такива неща, като фетишизъм, садо-мазохизъм, PE и TPE, изобщо всичко което може да се води за някаква сексуална девиация. Просто е по-лесно от колкото да използвам множество думи, които и без друго много бързо се обединяват в разширения смисъл на абревиатурата BDSM.

BDSM, в нормални условия, бива приет много по-нормално, просто защото малцина нямат някаква девиация, която да им доставя удоволствие. Да излезем на светло, може би означава да правим нещо с което да ограмотим обществото? Да се опитваме да достигнем до „нормалните“ и да има „обясним“ нещата … но това се случва. Това се случва от толкова много време, че няма на къде – не от вчера съществува форума и портала на f-bg, моят блог (мисля че само между тях говорим за едно стабилно разпределение на „ограмотяващи“ материали), други онлайн проекти, които макар и млади дават някаква различна гледна точка, но като цяло се стремят да са полезни.

Освен онлайн, се провеждат и събития, чиято цел е да научи хората – Open Rope Space София (ORSS), различни други семинари, лекции, презентации.

Партитата, защото благодарение на тях BDSM придобива малко по-широка популярност като субкултура, са една друга особеност … Проблема ми със статията, която провокира този пост са няколко – първо, така представеното парти не беше обявено като BDSM такова, а като готик или вампирско. Само от уважение към организатора и участниците не съм и няма да изкажа мнение за организацията, но това си е друг въпрос. Това, което ми прави впечатление в тази статия е липсата на пространност – авторката си е избрала няколко човека и си разменя с тях реплики и им подхвърля въпроси. Получавайки частични отговори, водещи към сензация. В нито един момент, статията не показва опит за разбиране на това, за което става дума – само едно нахвърляне на думи и идеи, без да бъдат разгледани или подложени на някакъв анализ или обяснение …

Но хайде стига за самата статия – да се върнем на излизането на светло. От години сме свикнали, като общност да се крием. Да се спотайваме в сенките на Интернет и да нямаме доверие на хората. Но времената се менят. BDSM става все по-достъпен – благодарение на филми и книги, които застъпват идеите и дават някаква, макар и размита идея за това, за което става дума …

Самото „излизане на светло“ е неоспоримо – малко или много, все повече хора научават. Няма как да спрем влака – можем или да се опитаме да помогнем или да бъдем пометени. Аз лични предпочитам да помогна. У нас, за секс се говори малко. Секса е табу, а размера се бърка с техниката. Макар и отворени към нови неща и приемащи различни аспекти от нещата, продължаваме по някои теми да живеем в 19-ти век. Секса е удоволствие и винаги съм го твърдял, а хубавият секс опира до неща като фантазия, техника и способност да предугаждаш партньора си … За това и може би не е лошо да се опитаме да покажем на хората, че единственото нещо, което ги спира да правят каквото си искат и да си доставят удоволствие, е само един възпитан в тях страх и срам от собствената им сексуалност.

Няма как да избегнем, това, светлината да пада върху нас – онези, за които това не е само нещо, което остава в спалнята, но ние имаме избор дали да бъдем хванати по бели гащи и много учудени от общественият интерес или да сме подготвени да покажем какво всеки от нас разбира под това, което интересува другите. Да помогнем на хората, да разберат себе си, така както ние сами сме се разбери в търсенето на нас самите.

Аз лично предпочитам да помагам. За това и не спирам да правя всякакви събития … но всеки сам си решава за себе си. Нали така?

Ваш,
Lucifer