Конкуренцията е един от най-хубавите механизми на природата. Конкуренцията за ресурси води до развитие. Дърветата се конкурират за светлина за това израстват по-високи. Така и хората се конкурираме … и не само реалните хора.
Всяка фирма в днешно време, освен ако не е uber нисшова, се налага да се конкурира … и конкуренцията е нещо много хубаво. Конкуренцията помага на потребителя да печели повече за парите които влага в продукта или услугата на фирмата …
Конкуренцията е това, което ни движи напред. Състезанието с другите за достигна на по-добри ресурси и възможности ни кара да се опитваме да постигнем повече. Да ставаме по-добри, да правим повече – да надскачаме собствените си ограничения за да постигнем повече.
Все по-често обаче се забелязвам как конкуренцията бива обявена за нещо лошо. Или заклеймявана. За съжаление от хора, които би трябвало да я разбират по-добре от другите. Отделни браншове искат протекция от държавата (това е държавен контрол над пазара с техни продукти, които да гарантират тяхната печалба) или хора, искащи да се гарантира мястото им на пазара на труда …
Това за мен е неразбираемо – желанието за контрол над ситуацията, вместо впускането стремглаво в нея и извличането на максимална изгода. Имаше една поговорка, че слабите се стремят към ред, а силните владеят хаоса. Това е горе долу валидно и за конкуренцията – конкуренцията, понякога и хиперконкуренцията създава възможности … възможности за печалба и възможности за загуба с еднакви равнища на шанс.
Конкуренцията е причина. Причина да продължим напред и познавайки способностите си да придобием изгода. Дали чрез собственото си развитие или чрез възможност да се възползваме от битката за надмощие на някой друг. С малко подход, малко познание на собствените ни възможности и малко нюх можем да постигнем завидни резултати. Конкуренцията е създаването на възможност. Предпоставка … вероятност на прага на реалност.
Но за да се възползваме от това ни трябва сила. Трябва да можем да погледнем възможността в очите и да направим каквото трябва, а не да се крием от страха от неизвестното и да искаме по-големите от нас да ни предпазят. Възможността закономерно струва цена. Не може да имаш едното без другото – не можеш да имаш възможност за развитие без страха от неизвестното и без цената в енергия, която трябва да платиш за да останеш на чело. За това и повечето хора се плашат …. страхуват се да се изправят пред предизвикателството изискващо от тях развитие и енергия.
И точно това е страшно – точно за това хората искат да бъдат защитени – момента в който осъзнаят, че не са готови да играят честно. Не са готови да се изправят пред другия и да го преборят, предлагайки повече или по-добри неща. Конкуренцията е това, което ни дава възможност, но и това от което ни е страх, защото … просто защото не можем да си представим как бихме могли да сме по-добри и да израснем над това което сме …
Конкуренцията в биологията води до развитие на конкуриращите се видове.
Конкуренцията в обществото води до развитие на конкуриращите се хора.
Конкуренцията в бизнеса води до развитие на конкуриращите се фирми.
Развитие … или застой и упадък, защото нямаме сили или желание да се конкурираме и да се развиваме.
Конкуренцията е живот, адаптация, възможност. Нежеланието да се справим с нея е край на вида/човека/фирмата. Не задължително рязък и непоправим край, но постепенно упадане на това което е към нещо, което не може да бъде, защото е изтървало времето си … нещо живеещо в миналото,
Конкуренцията е живот …
Ваш,
Lucifer
Снимка:Frontierofficial
Вашият коментар