Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.
Психологията ни учи, че всеки един от нас има една зона на комфорт, отвъд която допускаме много малко хора. Тази зона е между 30 сантиметра и два метра, в зависимост от човека. Това е зоната в която смятаме хората за натрапници и заплаха. Това е зоната на комфорт отвъд която допускаме малко хора. За мен тази зона е около малка – под половин метър, но за това пък по-голямата близост ми причинява още по-голям дискомфорт.
Дори няма да споменавам как се чувствам когато някой ме докосне … ако е приятел – хайде, може. Но напълно непознат или не съвсем познат … бррр издивявам. Някой да се протегне и уж случайно да ме докосне … д0ри само за да привлече вниманието ми … Ние сме соациални животни и всеки от нас се опитва да установи някаква близост с хората покрай себе си. Физическия контакт е едно от нещата, които затвърждават тази близост. Дори аз от време на време си позволявам да поставя ръка на рамото на човек с който не се познаваме достатъчно, но това има един специфичен психологичен ефект за преодоляване на граница. Освен това, аз го правя бавно и внимателно. Но някой да ме пипа … просто защото иска да ми привлече вниманието … това ме кара да полудявам.
Не знам защо е така, но аз трудно позволявам дори на роднините ми (баби, майка ми) да ме прегръщат. Това грубо навлизане в собствената ми зона за сигурност ме вади извън нерви. Кара ме да настръхвам и да се вкисвам.
Снощи търпението и доброто ми възпитание бяха подложени на невиждан тест. Въпреки изричното ми и ясно показване, че не ми харесва да ме докосват се намериха, хора, които да го правят. Отново и отново, грубо навлизайки в онази зона около мен, в която допускам твърде малко хора около себе си. Защо подявалите, трябва да докосваш човек, за да можеш да говориш с него? Не го разбирам.
От психологическа гледна точка предполагам има някакво обяснение, но в момента не ми се рови. Предполагам, че може да бъде наречено фобия … може да бъде наречено и несигурност в себе си, но лично за мен е добро възпитание – онази част от нас, която иска хората да се съобразяват с личното ни пространство. Трябва ли да сложа табела „НЕ МЕ ДОКОСВАЙ“ за да ме разберат, че не искам да бъда докосван – не ми е приятно, разни хора да си слагат ръката на лакътя ми или да ме рушкат с пръстче. Не ми харесва … нарушавате ми личното пространство и ако не искате от тук на татък да съм напълно предубеден към вас – НЕ МЕ ДОКОСВАЙТЕ!
А най-много ме издразни слагането на рамото на жената с мен. Предполагам, че проблема е в мен и явно личното ми пространство се простира и към човека до мен, но се изнервям много много, когато някой нежелан се протегне и я докосне …
Ваш,
Lucifer
Пост 52 от 60
Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.
Просто се успокой Луци. 🙂 Малко си изнервен на моменти, като всяко средностатистическо човешко същество на тази планета. Личното пространство е въпрос на вътрешния мир и любовта към себе си. Ако обичаш достатъчно себе си ще обичаш и околните, ако обичаш околните и те ще те обичат. Физическата дистанция е без значение, стига да не ти нанася телесни поражения.
Обичайте се!
Ваш FISTTV.