В някакъв момент, като блогър, ми е много интересно да се сблъсквам с hardcore журналисти … онези, пишещите и издаващите на хартия. Първия път, на едно представяне на Prestigio, ми беше некомфортно и някак си трудно намерих обща тема … все пак аз нямах тираж, нямах дописки … и изобщо не разбирах идеята за това да „предадеш“ материал. Снощи, на представянето на новия сайт на Ozone.bg и „изтощителната“ презентация на Любо, попаднах на един от същите hardocore журналисти.
Младежа (форма на речта), разбира се, не ме помнеше. Защо му е на един човек „издаващ едно от най-големите game издания в България“ да помни, че си е приказвал с някакъв забит блогър и то преди месеци (добре, че тогава успях да намеря сродни души и се спасих от това мъчение). Това което ми направи впечатление е начина на мислене на този … мастодонт … Докато предния път ми твърдеше, как това ние, блгоърите, едва ли не сме наивни и не можем така да пишем, защото крадем пазара на сериозните издания, днес вчера тезата беше, че той проблем с блогърите нямал. Кой бил тоя Марто (@Strangera) и колко ли посещения имал на ден, че да бъде сила.
И докато предния път, ние му бяхме виновни, защото не плащаме на автори и печатари, вчера му беше виновен пазара … и как видиш ли нямало пазар, защото никой не давал пари за реклама … всички искали да се отърват с няколко банера за 200 лева или някое и друго тестче без пари. Ама видите ли не било така в Унгария, където имало 4 медии и те се конкурирали … ама у нас били само те! И от къде да намерел пари за да си наеме свестни автори, че и да развива електронно списание, което да вади пари от реклама … той трябвало да храни хора … и пазара бил свит, ама нямало пари за инвестиция …
До колкото аз схванах проблема – няма реклама, защото няма пазар, но видиш ли няма пазар, защото няма реклама.
Само аз ли виждам един затворен кръг? И по-скоро, само аз ли виждам закостенялата … вкаменена логика?
Няма реклама, защото няма пазар. Но пазара няма да изникне от никъде … не можеш да ловиш маймуни с трици. Докато повечето от нас, блогърите, пишем за удоволствие и дивидентите, които вадим не комерсиални, нас не ни интересува пазара на българските медии. Мене ми е все през клавиатурата, неговото списанието колко посещения на ден има, колко уникални и колко импресии прави … мен ме интересува, че аз мога да си намеря необходимата ми информация на страниците на блога на еди кой си. Не защото не харесвам списанията … а просто защото такива няма.
Ама той нямал пари да инвестира, за да разработва пазара, защото нямало печалба …
Проблема, на тази логика, е че пазара се свива. Нисшовия пазар, който е заел ще се свива все повече, докато нисшата се запълни. Защото, когато едно списание за игри, с издателство, PR и визитки не може да се справи с един блогър, който пише за (цитирам) „три игри там, дето го кефят“, значи това списание няма място на пазара … ако някога е имало, то вече го кара на доизживяване …
Не смятате ли, че е тъпо?
Издателство … списание … с 4-ма автори губят позиции от младеж, който пише за любимите си игри …
Мисля, че динозаврите виждат метеорита … но явно не могат да се осъзнаят, че или трябва да се променят, запазвайки момента и използвайки опита си … и с зъби и нокти да се вкопчат във възможностите на новото време …
Или да си изкопаят дупка и да легнат в нея.
Когато не успяваш да се възползваш от това, което имаш … еми време ти е да си ходиш.
И какво се оказва – Блогъра, основен враг на българските медии!
Само така, другари, само така …
Иначе Марто е пич и честно казано предпочитам да чета него, от колкото някакво списание … поне знам, че той има гледна точка!
Но разбира се, може и аз да не съм разбрал правилно rant-a на издателя …
Ваш,
Lucifer
Снимка: IvanWalsh.com
Вашият коментар