Чудех се каква тема да подхвана днес. Нещо не си гледам стрийма – ни чуруликър, ни лицекнижен от както съм в болнични – стоя си и се правя на програмист (правя се защото аз за програмист никога не съм ставал) или гледам някой стар хубав сериал …
Но все пак и днес трябва да напиша нещо … обещаното си е обещано. Много се чудех дали за пореден път да захапя религиозната тема, защото из малкото ставащи за четене неща в лицекнигата ми беше някаква статийка, за това как за всички злини са виновни нашите майки, защото не се подчинявали на нашите бащи, а искали да налагат като жени, власт над мъжете, което било противобиблейско … Може да се върна на тази тема утре … но днес реших по-скоро да пиша за нещо друго.
За вярата … и за онази разлика между вяра и религия, която е много важна.
За по-лесно, когато ме запитат, казвам, че съм атеист. По-лесно се обяснява и хората, по-лесно те приемат, от колкото да навлизам в едни сложни философо-религиозни спорове, за това как не може да си вярващ, без да си религиозен. На много пъти в този блог съм казвал, че аз съм много про вярата, но много анти религията. Защо ли?
Защото за мен вярата е важна.
Вярата е изключително важна и всеки от нас има нужда от вяра. Но не мога да преглътна религията, когато тя е повече от философска гледна точка.
Защо вярата да е важна? Какво толкова важно има в един необясним феномен, който спокойно може да бъде наречен и илюзия?
Защото в края на деня, изправени пред следващото изпитание, изразходвали всичките си сили, ни остава само вярата. Не вярата в бог и молитвите към него, а другата по-дълбока вяра – вярата, че нещата ще се променят. Но все пак … в какво вярвам аз?
След като не съм религиозен, значи не вярвам в бог …
Всъщност не е точно така … единствения бог, който съм склонен да приема е човешкия бог. Не християнския, не мюсюлманския или някои от хиндуиските, а човешкия бог. Онази частице вътре в нас, която ни извисява над приматите от които сме произлезли … това не е бог, който иска молитви или жертвоприношения, дори напротив. Това е бога вътре в нас. Твореца, способен на всичко. Онази бежествена искра, която се намира във всеки от нас – способността да творим и разрушаваме, защото нали това е бога – творец и разрушител. Това е и бога, който съм склонен да приема че съществува – омнипотентен и всезнаещ, но не за друго, а защото идва от нас.
Вярата в човешкия бог … вярата в човека … е това което е давало сила на хората да откриват … да творят и да създават. Това е и бога, който съм съгласен да приема че съществува – бог произлязъл от човек.
Вярата, дали в бог или в човек, дали във свръхестественото или в баналното, е моста отвъд … отвъд границите на това, което виждаме. Вярата в бъдещето, в правотата, в силата … вярата в човечеството. Не фанатичната необоснована вяра, а онази вяра, която идва когато погледнеш назад. Вярата в Човека – Бог – комбинацията съзидател – разрушител. Хора … същества опитващи се да надскочат собствените си граници … ограниченията на собствената си природа … и оцелели толкова време. Как да не вярваш в Човека – Бог? Само поглеждаш на зад и виждаш на какво сме способни – способни сме да растем. Да надрастваме себе си, да прескачаме културните, социални и дори генетични заложби и да се стремим напред. Все по-напред – с вяра в самите нас да напреднем отвъд това, което имаме. Защото всеки път ние срещаме граница – всяко откритие, поставя пред нас нова граница, нова стена, нова преграда, която трябва да преминем. Постоянно развиващи и надскачащо себе си … постоянно развиващ и творящ Човека-Бог, който може да продължи напред само чрез вярата, че има още.
Това е и ключа – вярата, че отвъд има още. Вярата, че след тази преграда ще има още и още и още …
Това е моята вяра. Не е религия, а просто вяра. Вяра, че сме способни на много, по простата причина, че сме постигнали много – маймуните слезли от дърветата. Диваците заселили се на едно място. Мрачните времена на забранената наука … преживели сме всичко това. И още много … За това и вярвам в човека. Вярвам в потенциала на човека да е Бог – да твори и разрушава, но да го открива и създава нови неща …
Ваш,
Lucifer
Снимка: Liam Moloney
Вашият коментар