За отстъпките …

Човек, дори и добре да живее, се намира някой, който смята, че може да го използва. Ей така от някъде се пръква някой, на който си направил едно – две добри дела. Дал си му някакво приятелско отношение и в някакъв момент той решава, че видиш ли, ти си му задължен и всичкия ти труд е за него. И в някакъв момент се оказва, че ако не му угаждаш на прищевките и не го оставяш да си развява коня и да трупа дивиденти на твой гръб, си бил лош човек, който спира израстването на хората.

В живота на всеки изниква по някой такъв … В началото всичко е fun and games, докато в някакъв момент не се окажеш затънал до уши в неща, за които нито си имал желание да вършиш, нито си знаел, че трябва да бъдат свършени. Вече бях писал в някой от предните постове, че не съм задължен на никого. Че не мога да бъда принуждаван да правя каквото и да е, което не смятам за полезно или целесъобразно.

Аз по принцип съм добронамерен към хората (да знам колко странно звучи, за всички онези, които са били срещу мен) – правя дребни услуги, когато това не ми коства нищо. Помагам, когато се налага и е нещо сериозно, но никак, ама никак не ми харесва да ме карат да се чувствам длъжен да правя нещо за някого. Защото мога или защото трябва или защото някой така си е решил. Има много хора, с които съм в добри отношение, по простата причина, че никога не са заставали срещу мен. Толкова е просто – бъди културен с мен и аз ще съм културен с теб.

Не може някой, пръкнал се кой знае от къде да си мисли, че само защото по някакъв начин съм направил някакви отстъпки, съм му длъжен. Тая игра не се играе така. Ама изобщо. Аз не съм търпелив човек. Дори напротив, но съм сложил високо границата на нещата, които ме дразнят, което оставя впечатлението в повечето хора, че могат да си разиграват коня покрай мен.

Това не е точно така. Това, че не взимам мерки срещу вас не значи, че ви се е разминало. Или това, че не съм реагирал на провокация преди време, не значи че съм забравил. Просто съм решил, че към този момент не си е заслужавало да ви покажа точно къде зимуват раците. Аз не съм от прощаващите – дори напротив – дребнаво докачлив съм. Просто допускам много за да се стигне до там, че да се наложи да ви показвам точно защо не е идея да се закачате с мен. Не съм лош човек, не съм и добър. Аз съм просто човек, когото са възпитали да не си оставя магарето в калта … но обикновено гледа да не се замесва, точно по тази причина.

Хората, които не ме харесват ме обвиняват във всички грехове, които могат да си представят. И са прави – аз съм точно толкова лош, колкото ме изкарват, но това не е нещо, което да ми пречи. Дори напротив.

Мързелив съм в работата си, нехаен съм, когато става дума за текуща работа. Не съм един от най-добрите колеги. Подигравам се на незнанието и на грешките на другите. Но не съм спирал да споделям информация, да уча, да давам от себе си, на всеки, който го е поискал. Не съм спирал и да спасявам гъзовете на затъналите. Но какво смятате за мен, е без значение. Всеки има право да не ме харесва. Въпреки всичко, аз продължавам на пред … и няма да се оставя на разни мижитурки да ме използват. Това, че понякога правя услуги и ви давам аванта, не значи че можете да ме използвате – не ставам.

Ваш,
Lucifer