Има моменти, когато да си самоуверен е всичко – необходимо е. Няма нищо лошо в това да си самоуверен … до някакъв момент. Има моменти, когато съмнението в собствените ти способности е това, което наистина ти помага.
За един доминиращ е нормално … дори задължително да е самоуверен. Трябва да може да поема инициативата и да излъчва сила и самоувереност. Той е този, който контролира нещата … и това е така, до момента в който не започне самата игра … въпреки, че не трябва да го показва, достигайки до фазата в която … държи нечие здраве в ръцете си, доминиращия трябва да събере цялото съмнение в себе си и да го постави на челно място …
Едно от местата, където самоувереността не е най-доброто решение е в леглото … по време на игра, независимо дали наказва, завързва или просто е решил да изчука партньорката си, доминиращия трябва да внимава за всяко свое движение … трябва да не забравя, че е възможно да сбърка … да допусне грешка …
Има моменти … когато не трябва да си позволяваш самоувереност … има моменти, когато тялото на партньорката ти е в ръцете … когато въжетата се приплъзват по кожата и или ръцете ти са върху врата и … точно в този момент не можеш да си позволиш да си хладен и дистанциран, независимо от опита, който имаш, практиките, които използваш и пълната вяра в способностите си, която трябва да показваш.
Някъде, някога, с някого влязох в спор дали един човек, който връзва може да си позволи да връзва „автоматично“ и „подсъзнателно“ (да е запомнил точната поредица от движения, така че да ги направи без да мисли). Това ми се струва грешно … независимо колко си добър или колко си запознат с тялото на партньорката си, не можеш (според мен) дори за момент да забравиш колко внимателен трябва да си.
Според мен в BDSM няма практика, която да може да бъде изпълнявана автоматично и подсъзнателно. Няма практика, която да може да се прави без да мислиш. Дори най-простата карада (това е вид връзване, което описва тялото на жертвата и става нещо като боди от въже(нещо като на снимката, ама не съвсем)) има малки и опасни детайли, за които почти никой не се замисля. Но карадата е слабо опасна практика (най-много някой възел да се впие в някоя точка, където боли). Но какво става, ако правим нещо малко по-опасно (дори не говорим за нещо много опасно) – едното връзване на китките е свързано с пристягане на кръвоносни съдове, ако този, който връзва не внимава. А всички онези нерви и сухожилия, които минават от там?
Самоувереността е това, което ни дава сила и желание, това, което казва на света „Аз мога!“, но колкото и да сме сигурни в себе си, не трябва да потискаме всички свои съмнения … защото те са това, което ни позволява да не допускаме грешки. Съмненията, дори тогава, когато сме изключително сигурни в себе си е това, което ни помага да мислим и премисляме всяко действие, да внимаваме на всяка своя стъпка и да знаем до къде се простират лимитите на възможностите ни.
Преди всичко, трябва да мислим за безопасността на този, който е поверил тялото си в ръцете ни. Дали ще е бой, връзване или просто по-груб секс – самоувереността, без коректива на съмнението е нещо, което може да ни докара само проблеми. Нещо, което може да нарани (не по хубавия начин) партньорката ни … и да ни развали доброто прекарване …
Мога да ви разкажа случаи (за моя радост не от собствената ми практика (защото аз никога не съм безкрайно сигурен в себе си)) от които да ви се изправят косите – малки грешки, допуснати не толкова от друго, колкото от прекомерна самоувереност и сигурност в собствените си възможности …
Всеки от нас сам си избира как да си играе с другия … но докато се съмняваме поне малко в себе си, няма да сбъркаме.
Ваш,
Lucifer
Пост 8 от 60
Снимка: Courtenay
Вашият коментар