За проектите с които се захващам …

От време на време сядам да работя по разни изкилиферчени проекти. Колкото по изкилиферчен – толкова по-сериозно засядам да го правя. Понякога дори финансовата част не е важна за мен. Във всяко нещо което тръгвам да правя търся нещо различно от „облага“. Независимо дали говорим за създаване на нещо или за организацията на нещо – без значение е.

Това, което ме привлича във всеки отделен проект с който се заемам е предизвикателството … ако се окаже, че ми донесе и някакви облаги – еми няма да ги върна я. Но като цяло, това не е толкова важно.

Предизвикателството е това, което ме дърпа напред – желанието да се развивам, да действам, да уча нови неща. Проектите са ми интересни само до тогава, докато ми позволяват да проявявам изобретателност и ми дават интересни проблеми с които да се справям.

Има някакво привличане в сложните или непривичните за мен проблеми, с които да се справям – някакво желание да ги заобикалям или надхитрявам. За това и винаги се нахвърлям с хъс към нововъзниканли неща … и отебавам по-простите … останалите по-обикновени проекти …

Предизвикателство … това търся – да се изправя срещу нещо ново и да намеря как да го заобиколя … как да направя нещо, което да е това, което трябва. Винаги съм смятал че няма невъзможни неща. Няма решения, които да не могат да бъдат конструирани – има просто проблеми, които не са достатъчно интересни за да се захвана с тях.

Ако това с което се занимавам не ми е интересно, то или няма да го свърша както трябва или няма да го свърша изобщо … за това се старая да правя всичко интересно …

За това и спирам да редя безсмислени думи и се заравям в конструкцията на един нов проект, който ми подхвърлиха като идея и който ми се иска да подкарам възможно най-бързо.

Ваш,
Lucifer