Днес от някъде ми попадна едно клипче – интервю на един психиатър (д-р Николай Михайлов) при Цветанка Ризова (клипчето можете да гледате тук).
Като цяло младежа (брадат и прошарен) не каза нищо интересно, нищо ново и нищо, което да не сме чували десетки други пъти от различни социолози, анализатори, философи и журналисти. Но това, на което ми се иска да обърна внимание са няколко неща.
Едно от най-важните неща, които ми направи впечатление беше мнението на д-р Михайлов относно мирния протест. Не можело, видите ли, хората да са усмихнати щастливи и приятни и да протестират. Протестирането не можело да става мирно и с усмивка, а трябвало с лицата си да показваме гняв. Съжалявам, но за мен това bolocks (за да използвам хубавата английска думичка). Защо да не можеш да отстояваш правата си с усмивка и с желание за промяна? Не можем да се въртим в омагьосания кръг на гнева. Ако искаме промяна, то тя трябва да идва от нас самите. Сваляме тези с усмивка – за първи път (поне аз за първи път чувам) имаме протест, който се извършва с усмивка. Протест зареден потенциал и желание за промяна, защото така трябва. Хората имат много искания след свалянето на това правителство. Но дали ще дойдат ГЕРБ или ще дойдат пак същите, няма голямо значение, защото властта ще си научи урока – тя трябва да служи на усмихнатите хора, които са ги свалили и са ги избрали.
Днешния протест не е кървав. Не е насилствен, но в него има една сила, която не може да бъде отмината. Вярно е, че повечето от нас нямат проблем да си платят тока и не се борим на социалния минимум, но ние сме и хората, които разбират, че нещата няма да се оправят оправят с подаяния – баба ми е пенсионер и взима 160 лева пенсия, но знам, че положението и няма да се оправи ако взима 180 или дори 200 – тези 20 или 40 лева ще и стигнат за колко точно? Колко време ще трябва на инфлацията да ги изяде?
Най-простия пример – тези 20 лева, които държавата ще даде на баба, ще ги вземе от данъците ни, от осигуровките ни, но осигурителния фонд не е бездънен и данъците ни не са безкрайни, за това ще се наложи да ги вземе от фирмите, повишавайки данъчната ставка тук, някоя такса там. Фирмите от своя страна, плащайки повече ставка, ще свият производството или ще замразят инвестицията в работниците (повишаване на заплати над законно установения минимум, обучения, наемане на нови хора). Тези 20 лева, които ще получи баба ми ще струват работата на някого. Но какво те интересува, ние сме млади и ще работим. Същото е и с минималната заплата, но там дори не ми се иска да давам пример.
Да, това не е протест на хората, които не могат да свързват двата края. Това е протест на хората, които знаят какво е промяна и как функционира света покрай нас. Не можеш да изкараш от нищо, нещо. Дори тези 3-4 милиона, които ще трябват за тези подаяния, които наричат повишаване на минималната пенсия.
За това и сме усмихнати, д-р Михайлов, защото знаем, че гнева ни няма да доведе до нищо добро. Защото винаги когато гнева на народа се е изливал, са следвали тежки времена. Нека този път опитаме да донесем промяна идваща от нас самите. Нека излезем с усмивка, с децата и с кучетата. Нека е социално мероприятие, но нека не забравяме, че ние сме хората, от които зависят нещата. Какво става ако собствениците на малките и средни фирми забавят плащането си към държавата в рамките на законовия срок? Само малък въпрос … Но ние вървим с усмивка, обградени от приятели и познати. Щастливи и весели в социалната си среда, но ние искаме промяна, която знаем каква е. Искаме да дадем урок както на тези, така и на всички останали и този урок е прост – ВИЕ СЛУЖИТЕ НА НАС!
Стига толкова насилие … не че не сме способни. Повечето от тези хора на улицата са хора с добро физическо здраве, голяма част от тях ходят на фитнес, тренират бойни изкуства … нека не забравяме, че всеки един е готов да прави каквото смята за правилно. Насилието не е решение, защото насилието не води до нищо добро. Дори момчетата от МВР го знаят – те са 1000 ние 10 000. Ние не предизвикваме тях и те не предизвикват нас. Всички са усмихнати и искат промяната, която смятат, че трябва.
Не можем да смятаме, че това, което е вършило работа в миналото, ще върши работа и сега. Ние не сме тези, които сте били вие 89-та. Ние не искаме насилие, защото пазим приятелите си, наследниците си, родителите си, насилието не е решение на проблема, но съм убеден, че всеки един ще защити себе си и това което според него си струва да бъде защитено.
Тези протести са протести с усмивка … един #ДАНСwithme протест в който каним всички да танцуват … за това за което си струва да се танцува, защото и без това се движим в шеметния танц наречен живот, но вече искаме сами да определяме ритъма и никой не може да ни спре. Танцувам с усмивка, дори да е танца със сабите!
Ваш,
Lucifer
P.S.: Изгледайте цялото клипче, защото в края д-р Михайлов казва нещо много важно за Сидер ага. Нещо, което не трябва да забравяме.
Пост 33 от 60
bollocks!
„искат промяната, която смятат, че трябва“ – very general.
А какво означава ПРОМЯНА, каква точно, на какво?
Гледах наскоро едно публицистично предаване за бизнес; успели бизнесмени съветват начинаещи. И една такава нахилена предприемачка като теб, беше много строго посъветвана от успелите – ДРЪЖ СЕ СЕРИОЗНО, защото няма да успееш.
И моя съвет към теб, нахилени приятелю, е подобен – дръж се сериозно. Струва ми се, че изобщо не разбираш за какво протестираш, защото си повторил многократно глагола „искаме“, но нищо конкретно не стои след него.
И още един съвет – вслушвай се в думите на д-р Михайлов. Той никога не казва празни приказки.
Да се държа сериозно? Не и ако мога да го избегна.
Колкото конкретиката – тя е там. Написана и показана. Има неща, които не могат да бъдат унифицирани за всички. Не може да се гонят еднакви цели, просто защото хората, които ги гонят не са еднакви, за това и генерализацията.
Колкото за какво протестирам … лично аз протестирам, за да напомня на хората, които искат да ме управляват, че имат коректив и този коректив съм аз и всички останали хора. Както казаха някои хора – Искаме санитарен морален минимум.