Не знам за вас, но не мога да съм единствения, който извлича някакво перверзно удоволствие от това да има някого срещу себе си … Противник. За предпочитане силен!
Или може би съм един от малкото хора, които виждат в това възможност?
Каква възможност може да има в противника?
Една от най-големите – в битката и съревнованието откриваме и доказваме себе си. Колкото по-силен е противника срещу нас, толкова повече сили, познания и воля трябва да впрегнем за да го победим. Все пак така е еволюирал човека – опитвайки се непрестанно да победи по-големите и по-силните от него – дивите зверове, глада, по-силни хора … вечно излизайки и опитвайки се да победи единствения неизменен и ултимативен противник – Смъртта.
Противниците ни са не само наше бреме, но и калъпа в който се оформяме. Огъня в който се каляваме. Те изпитват здравината и силата ни и ако се прекършим … ами трошим се и започваме от начало.
Но ако не се?
Абсолютно всяка спечелена битка ни прави по-силни, по-умни … дава ни повече воля. И е по-трудно да загубим следващата. Модела ни на поведение търпи промени и вариации насочени към побеждаването на по-силни и по свирепи противници. Постепенно се учим и да уважаваме и да разбираме хората срещу нас, което неминуемо води до това да се учим да разбираме и уважаваме хората до себе си.
Битките, които печелим и тези които губим. Всеки противник – не зависимо дали го победим или той ни надвие е един своеобразен урок. Урок, който научаваме самите ние за самите себе си. Откриваме се малко по-малко след всяка победа и след всяка загуба …
Поне аз де. Не е изключено някои от вас никога да не научават уроците, които сами избират да научат, но хей – не всеки Хомо заслужава своето Сапиенс.
Може би до някаква степен е вярна мисълта, че в този живот няма приятели и врагове, а само приятели и учители, но не по начина по-който го разбират пацифистите сред нас. Всеки враг, всеки противник е наш учител и колкото е по-силен, толкова повече научаваме, както за самите себе си, така и за света в който живеем и за хората с които сме заобиколени.
Ние се определяме от успехите и провалите си, от победите и загубите си … за това и до някъде се определяме от нашите противници. Колкото е вярна поговорката „Покажи ми какво четеш за да ти кажа какъв човек си“ е може би също толкова вярна – „Покажи ми противниците си за да ти кажа какъв човек си“, защото и книгите и противниците ни, са това което ни създава … изгражда, оформя и полира, за да ни превърне в хората, които сме … или хората които искаме да бъдем.
И все пак … ако се определяме от противниците си … отдавна не съм имал достоен такъв. Противник, който да провокира много повече от минимално раздразнение … някой който да ме въвлече в битка, която да си заслужава да спечеля … обграден съм от дребни дразнители, които се опитват да хапят … макар и на места на на които отдавна съм претръпнал и не могат да ме достигнат … но хей … аз съм спечелил своите битки и съм изгубил своите загуби.
А вие учите ли се от своите противници?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Dan
Вашият коментар