За пътя …

Последния месец ми се събра пътуване … много пътуване. Пътуване в което не можех да отпусна глава на прозореца и да заспя. Пътуване, което дори не беше свързано с емоциите по пътя, които обичам. Но все пак път – километри шосе разстилащи се под мен. И часове прелитащи … път …

И красотите по пътя и разговорите … и времето на пътя. И минутите и часовете … път … пред мен и зад мен. Винаги се чувствам някак специално когато съм на път. Но това съм го казвал …

Пътя привиква и мами … зове … чуваш песента му … как нашепва пред теб … и с всяка крачка те привлича все повече. Всеки километър, независимо дали вече пътуван или чисто нов те кара да искаш да видиш още … да усетиш още … и пътя пред теб и зад теб …

Може би пътя е единственото нещо, на този свят от което няма как да се страхувам или уплаша … няма как да избягам от него, а ще искам още и още …

Ваш,

Lucifer