За пътя, като идея

На скоро си приказвах с някого, че никога не ме привличало да разглеждам градове. Sight seeng, така да се каже. Но за това пък обичам да пътувам – обичам пътуването като процес – стигането от място на място – запознаването с нови хора, с нови идеи.

Може би за това толкова харесвам стопа – той е точно това – акта на пътуване изведен преди пътуването към целта. Има нещо страшно привлекателно в акта на пътуването. Не към нещо или от нещо, колкото изначалната промяна, която представлява то … Дори най-малкото разстояние ти дава нова перспектива.

Има една поговорка, че не можеш да пресечеш една река два пъти, така е и с пътя – не можеш два пъти да изминеш един и същи път – пътя се променя, защото ти се променяш. И всеки път е различен, защото ти си различен.

И в някакъв момент, просто усещаш как пътя пред теб те зове. Не толкова желанието да стигнеш някъде или да направиш нещо, колкото самият акт на пътуване … усещането за промяна и промяната като усещане. Просто да тръгнеш на някъде – странно, различно, ново … и все пак същото, защото пътя е това което те влече, не мястото на което искаш да стигнеш.

Та и аз така, май просто ми се пътува … Пък да видим.

Ваш,
Lucifer