За смелостта в BDSM

Това е един от онези многоцелви постове, които се появяват от време на време – от една страна е за тук, от друга е отговор на тема във форума на f-bg.org.

И за да не скачам директно в темата и за да имате възможност, тези, които не знаете за дискусията там, да разберете за какво говоря – ето постановката. Най-просто и лесно поставен въпроса е кай е по-смел и от кого се изисква по-голямо преглъщане на собствения си страх в BDSM – от подчинения или от доминиращия, за да функционира една BDSM връзка …

Личното ми мнение е, че в различни периоди от взаимоотношенията отговора е различен. Като оставим на стрна първоначалното запознаване, което може да е инициирано и от двамата, както и всички разговори, които трябва да се проведат за да установят двама души, дали се привличат и дали си пасват, рано или късно идва ред на някакво начало на отношенията им. Среща, било то на кафе или директно някъде.

Тук е момента в който подчинения трябва да има повече смелост, защото колкото и да си приказваш с някого, колкото и да се познавате, все пак оставяш живота и здравето си в ръцете му. Колкото и да ти се иска да си сигурен, че той ще те пази и ще се съобрази с лимитите и изброените техники, си се иска не малка доза смелост да се оставиш в ръцете на практически непознат да прави … ами каквото реши. Без друг начин да го спреш освен с думи, било то safe word или като просто го помолиш да спре.

Не знам за вас, но аз не мога да имам такова доверие на някого, когото тъкмо срещам (за моя радост и не ми се налага). В този „период“ на отношения – първоначалната среща, смелостта е напълно в подчинения. До момента в който той не се обеди лично и с риск за здравето и тялото си, че може да има вяра на доминиращия, подчинения гласува небивало и невиждано доверие. Трябва да прояви неимоверна доза смелост за да позволи на напълно непознат да прави каквото си иска с него, без друг контрол … освен този, който другия му позволи да упражнява.

Разбира се не казвам, че доминиращия не е смел да се впусне в нещо с непознат човек, но неговата роля, в този първоначален стадии не изисква толкова смелост, колкото вяра в себе си. Да е сигурен, че може да даде на подчинения усещанията от които има нужда, като едновременно с това извлече удоволствие и за двама им, по-този начин възнаграждавайки доверието, което му гласувано.

Веднъж след като подчинения е сигурен, че може да се довери на доминиращия, въпроса с динамиката на смелостта във връзката им се обръща, ставайки водещ момент в поведението и действията на доминиращия. Не може да има развитие във една връзка, ако всичко стои в границите в които е започнало. Работа на доминиращия е да прояви смелост и да се заеме с проверяване на границите и лимитите на подчинения. Доминиращия е този, който трябва да води подчинения от една страна, себе си от друга и тях двамата от трета, на пред, развивайки динамиката на отношенията. А за това се иска не малка смелост – да излезеш от собствената си зона на удобство, да натиснеш и другия да излезе. Да си сигурен, до къде се простират границите на другия или и на двама ви и да имаш смелостта да ги … натиснеш. Тук не говорим толкова за необходимите дози умения, колкото за смелостта да заложиш на карта това „ние“ което имаш, за да помогнеш на другия и на себе си да се намери. Да се осмелиш да рискуваш …

И отново, изобщо не твърдя, че подчинения не трябва да е смел, дори напротив, всяка игра, всяко докосване на другия е проява на смелост и доверие, но тук говорим, за това кой е по-смел. Кой трябва да прояви повече смелост… да е готов да рискува повече …

И да не забравяме, че това са само моите собствени разсъждения. Може и да бъркам и то много.

Ваш,

Lucifer

Снимка:  lux-umbra / labdien photography