Живеем в странни времена – всичко е платено, но има безплатна или поне по-евтина алтернатива. Нали идеята на комунизма на времето беше, че всичко е на народа … но комунизма и социализма не го постигна. Проблема е че май капитализма ще го постигне и то по една основна причина, толкова отричана от другия строй – конкуренцията.
Не веднъж съм казвал, че съм стопаджия – харесва ми пътя, харесва ми риска, харесва ми усещането за безвремие, което създава този начин на придвижване. Просто ми доставя удоволствие. Но стопа не е приложим когато трябва да стигнеш на време до някъде или когато съм с приятелката ми. Не че двамата няма да стигнем, просто не съм сигурен, че на нея ще и е удобно да пътува без тази сигурност.
В такъв случай, стигането до някъде има 2 алтернативи (или поне имаше до скоро) – БДЖ и автобуси. Аз съм привърженик на автобусния превоз, защото е по-бърз – да, във влака можеш да се разтъпчеш, но също така във влака пътуваш поне едни 30% повече време, а и цената не е много по-ниска.
Аз съм от Варна, живея в София. Един двупосочен билет ми е 50+ лв. Два – над 100. Дори със студентско намаление, това пак са една купчина пари. Пътя ми е 6 часа и половина (понякога 7) с 15 – 20 минутна почивка. За влака цифрите са по ужасяващи (този номер го направихме веднъж).
И тук се появи споделеното пътуване – хора, които пътуват на някъде и имат свободни места са склонни да те повозят срещу някакви пари. Нещо като стопа, но със сигурно тръгване и пристигане (за които разбира се си плащаш). Да си призная един път съм използвал междуградско споделено пътуване – ходихме до Пловдив с приятелката ми. Цената за пътя беше значително по-ниска от тази на билета за автобус и вместо за 2 часа стигнахме за около час и малко. При което ни оставиха на най-удобното за нас място. Не се наложи да спираме, но съм сигурен, че ако бяхме помолили шофьора да спре, щеше да го направи, без това да предизвика каквато и да е реакция (а и аз обикновено ходя с достатъчно пари да почерпя едно кафе/кола/каквото там пие).
С Uber съм имал малко по-сериозен сблъсък, но не достатъчно за да се смятам за експерт. Но след като никоя компания в София не можеше да ми осигури кола в разумни граници (20 минути), а с Uber успях да се прибера за 5 минути, при това платих по-малко от колкото за такси за същото разстояние – няма как да не съм им фен.
Къде е проблема със споделеното пътуване? И защо всяка такава инициатива бива взимана на нож от „редовните“ превозвачи? Проблема не е в неплащането на данъци (Uber сключва граждански договори с шофьорите) или в изтърването на някоя „далаверка“. Проблема е че такива решения са хиперконкуретноспособни – те са предвидени за да отговарят на пазара, по начин който е немислим за нормалните такива. Начините на работа са различни. Принципите за отчитане на печалба са други. Докато едно такси или един автобус не ги ебе какво мислиш за обслужването или колата, то ако този който те вози до друг град не ти хареса, следващия път няма да го ползваш. Ако не харесаш Uber шофьора си, следващия път няма да ти го пратят.
Макар, че Uber е друга бира/водак/ракия/кола. Не съм използвал сайтове за споделено пътуване. Не ми се е налагало, но следя групите – освен парите в тези групи има една много по-важна разменна монета – репутацията. Не само за шофьорите, но и за пътниците. Ако не ти е харесал някой или не се е държал с теб добре, винаги можеш да се оплачеш и хората ще разберат. Ако се опиташ да излъжеш – все ще се намери кой да те обори и да защити добрите „клиенти“.
Живеем в свят в който всичко се заплаща, хората се опитват да правят пари … но от друга страна живеем на място, където „конкуренция“ е мръсна дума. Не обичам да генерализирам, но май тук е така – конкурента ти е враг, а не приятел. Мачкаш го, вместо да го оставиш и да се учиш и от неговите грешки. Дори в средите в които аз се занимавам, много рядко се срещат хора, които да осъзнават, че конкуренцията е нещо хубаво, спомагащо за развитието на всички …
Конкуренцията не е враг, тя е най-добрият ви приятел, но изглежда малко хора го осъзнават.
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар