Вчера, между чашите, приятелката ми спомена странна гледна точка за страха представена от трети човек. В основата си, съответната персона представяла страха като нещо лошо, като спирачка пред развитието и стена в която се блъска човек.
Това е гледна точка, която ми е трудна за възприемане.
Не мисля, че страха е толкова лош, дори напротив. В основната си част страха е остатък от еволюционната пътека, довела ни от едноклетъчни, през гущери, към бозайниците, та чак до двукраките създание, които в гордостта си слагат Мислещ Мислещ към рода си*. Страха е това, което помогнало на прапрапрапрапра(…)пра дядо ви гущер изпълзял от водата да не попадне в горещата локва, която да го свари на супа. Страха е това, което е помогнало на прапрапрапрапра(…)пра баба ви маймуна, да не попадне в зъбите на дебнещия под дървото съблезъб тигър. Страхът е помогнал и на сто поколения на зад ваш дядо да не умре в битка с бизона за който е ходил на лов.
Страха е това, което е карало човек да еволюира. Да се развива и да твори. Страха от природните бедствия, го е научило да строи своите жилища. Страха от глада, го е накарало да се научи да култивира земята (това и придобиването на възможност да определя кога може да сади).
Човек е създание, което има нужда от страха дълбоко в себе си. Не необоснования страх, а онзи рационален страх, който изпитвате на ръба на нещо ново. Страха е спирачка, да. Съгласен съм. Страха може да те спъне. Но само ако му позволиш. Лично аз имам една поговорка, към която се придържам – „Страхът е много добър приятел, но много лош съветник.“. Вслушвайки се в страха си, вие губите възможността да променяте, да творите, но не вслушвайки се в него има вероятност да загубите всичко (тигрите още чакат под дървото).
Страхът е това, което ни показва, че сме в опасност. Страхът е това, което ни кара да се замислим за миг. Страхът е най-добрият ни приятел. Страхът е рефлекс. Страхът се поражда от подсъзнателно анализиране на ситуацията, което съзнанието ни извършва за части от времето, което е необходимо на съзнанието ни да направи.
Но страхът е най-лошия съветник, който можем да си позволим да имаме. Страхът ни спира, кара ни да замръзнем, като заек в светлината на идващата кола. Тук вече съзнанието ни трябва да е по-силно от всеки страх. Страха от високото не трябва да ни пречи да лети, само да ни предупреждава, че може да паднем. Страха от мечките, не трябва да ни пречи да се разхождаме в гората, само да се научим как да оцеляваме там.
Все пак най-великия страх на човек е родил всичко, което имаме сега. Страха от Смъртта. Вечния страх от последната истина. Точно този страх и битката с него е родил медицината, за да запазим телата си. Изкуството, за да запазим индивидуалността си. Историята, за да запазим идентичността си. Истинските творби, тези които оцеляват и се помнят, остават след нас. Много след като авторите им са се превърнали в пепел, а спомена за личността им е изтлял, все още творбата им достига до нас. Тяхното желание да победят страха от Смъртта е това, което ги е накарало да го направят. И са успели. Победили са я, макар самите те да не са успели.
Всеки от нас се страхува. И в това няма нищо лошо. Но не трябва да вслушваме в страха си. Страхът ни не трябва да е по-силен от съзнанието ни. От ясната, точна и логически издържана мисъл, която да ни води в живота ни, мисълта, която се противопоставя на страха така, както запален фенер се противопоставя на мрака, защото страха е мрак, мрак който ни обгръща от всякъде. Вселената е голяма и страшна, изпълнена с чудовища, родени в кошмарите ни … и само ясната сила на нашето съзнание може да я подреди, картографира и да покаже, че там няма дракони**.
Възползвайте се от страха си. Осланяйте се на него. Само не се вслушвайте в съветите му. Страха може да е най-добрия ви приятел, но е най-лошият ви съветник.
А вашите страхове … помагат ли ви?
Ваш,
Lucifer
* Оригиналното латинско наименование на човек е Homo Sapiens Sapiens.
** На старите карти, преди откритието, че земята е кръгла и преди плаванията на Колумб и Магелан, извън познатия мир е стоял надпис There be Dragons или Там има Дракони!
Снимка: epSos .de
Вашият коментар