За упорството …

Някога, много отдавна, преди повече от два живота, един друг Аз разбра, че нищо на този свят не се постига лесно. Живота не раздава картите честно и рядко някой от участниците в играта си правят труда дори да научат правилата, та камоли да играят по тях. Да се опитваш да се впишеш, когато всички други са по-силни, по-издържливи и по-бързи от теб е на халост.

Ако нямаш с какво да си като или по-добър от другите, то нямаш нищо и не можеш да се впишеш. Оставаш аутсайдера, дори сред приятелите си. Но после този аз откри, че има място където може да е по-добър. Упорството! Онова свойство, което те кара да правиш, това което смяташ за правилно, въпреки всичко. Този Аз започна да изковава това упорство в най-силното си качество.

И тогава, когато всички други казват „не е възможно“, той се усмихва на криво и започва да прави каквото смята за правилно.  Упорство, което противопоставя на всички, дори на себе си. И тогава, когато тялото си мисли, че не може повече …

Срязани сухожилия?

Дребна пречка.

Един месец раздвижване след гипс?

4 дни до 80 процентно възстановяване на движението. На мен ще ми разправят, че не мога!

Хората, покрай мен знаят, колко много тази част от този Аз, означава за мен. Близките ми приятели знаят, че ако обещая нещо, то се случва. Не зависимо какво ми струва. Точно това, почти неограничено упорство ме кара да се чудя на хората, които се спускат по допирателната. Избират лесния път, вместо правилния.

Упорството, онова дълбоко вкорененото, е това, което ме измъквало от някой от най-черните места в които ума на един човек може да попадне. Точно това упорство, винаги ми се е присмивало, когато вечер късно, изморен от битки, през главата ми минават мисли като „Има ли смисъл?“ и „Струва ли си?“ …

И на другия ден сутринта, когато съзнанието ми е отпочинало, точно това упорство с ядно задоволство шепти в мислите ми „И да не си струва, пак ще го направим! Просто защото сме такива!“. И онази целеустремена усмивка се пръква на устните ми … и тръгвам да направя онова, което може и да не си струва, но според мен трябва да бъде направено…

И някъде там, в края на всичко, на крачка преди края това упорство ми казва „Спри! Сега си на края! Погледни и виж какво си постигнал, въпреки всичко и всички. Виж какво си пожертвал, но и виж колко много хора не са били прави да ти казват, че не можеш. Виж победите си … видя ли? Наслади ли им се? А сега отиди и довърши това! За да се заемем със следващото нещо, за което ще кажат, че не може или не си струва!“

Ще ми казват те, че не можело да бъде направено!

Ще ми казват те, че трябвало да се откажа!

Да бе!

Ще им се!

Може да нямам силата, бързината, издържливостта или дори ума за нещо, но имам твърдата упоритост да го направя. А всичко друго е само въпрос на време!

Ваш,

Lucifer

Снимка:  dughugs

Пост 98 от поне 100