Хайде пак, ново 20 – задължително народни танци от 1-ви до 12-ти клас … и разместване на програмата по география.
И настана един кютек сега – едните не искат танците, другите не искат тези дето не искат танците. Едните са против, другите са против тези дето са против … но народните танци ли са проблема?
Като бях в гимназията, нямаше нищо задължително, което да ми е любимо. Изключение правеха часовете по компютри, защото там бях толкова напред, че изобщо не се занимавах с някакви отваряния на файлове и рисуване на пейнт. Но всичко друго беше под всякакви критика – в часовете по литература само се справях по-добре, защото можех да слушам и още от малък можех да разтягам локуми. Химията ми стана интересна в момента в който ми заговаряха за екзотермични реакции, а с някои дялове от физиката и до момента не мога да се примиря.
Но виж, задължителните неща … е те много ми бъркаха в здравето. Задължително език. И то не такъв какъвто ти е интересен, ами такъв за какъвто ти стига успеха. За това имам 4-ка в дипломата по френски … и то имам 4-ка само защото благодарение компютърните си познания успях да се направя незаменим за половината извънкласни проекти (за това и ходих в Германия за седмица по проект с който дори не знаех че се занимавам, да не говорим че не беше в моя език).
Задължителната литература … за 12 години съм прочел точно 3 задължителни книги – „Древногръцки митове и легенди“ на А. Кун, „Моята автобиография“ на Бранислав Нушич и „Граф Монте Кристо“. До девети клас до толкова бях отвратен от четенето, след като се бяха опитали да ме насилят да чета всякакви помии (не се извинявам, защото за мен са помии) от рода на Омировата „Илиада“ (която после преоткрих в „Илион“ и „Олимп“ на Дан Симънс), „Под игото“ (което и до момента не съм чел), дори скандалния „Декамерон“ не успя да се заседи в съзнанието ми.
Покриването на нормативи по спорт … География … бррр … имам лоши спомени от всички нормативи и задължително наложени части от програмата, които не ми бяха интересни. Вярно, че това беше преди толкова много време … но не вярвам на някое дете в днешно време да му харесват задължителните неща. Още повече такива от които не вижда смисъл.
За това и идеята да се направят народните танци задължителни за изучаване ме изумява. Сякаш хората, подготвящи програмите не са чували за детска психология. Сякаш не знаят, че всяко наложено нещо отвращава израстващите от себе си. За това и намирам идеята за задължителното изучаване на народни танци за … меко казано смешна. Но проблема да беше в задължителноста на народните танци … Но не там е проблема – задължителните народни танци са симптом на проблема, който се нарича образование.
Докато аз бях в гимназията, учебния план се смени 3 пъти за 5 години. Училището в което учех промени 2 пъти статута си и поне 4 пъти промени типа диплома, която ще вземем. В края на 12-ти клас до началото на май не бяхме сигурни дали ще имаме матури или ще правим проекти по профилния си предмет. Дали ще държим изпит по профилния си език, какви оценки ще влязат в дипломите ни и всякакви такива неща … на 20-ти май (3 дни преди абитуриентската) ни потвърдиха, вече за последно, че трябва на 01.06 да изнесем презентация по избрана тема от профилния ни предмет … че от това оценката ни по предмета (за мен биология) може и да не зависи … ама не е съвсем сигурно защото те дипломите не са напечатани още.
Образователната програма у нас винаги се е правила на парче. С всяка година, с всеки сменен инспектор, министър, директор на дирекция в МОН или както там се нарича ниския мениджърски състав, някой се сеща за някаква промяна, която според него може и би трябвало да е за добро, но се много рядко се смята дали тази промяна пасва или се вписва в останалата програма.
До момента не съм видял една реформа да бъде завършена. Да бъде докарана до край и даде резултати. А българското образование се разрушава, учениците стават все по неграмотни и все по-малко мотивирани да учат. Материала, който им бива преподаван нито е направен така, че да им е интересен, нито е релевантен с живота им.
Задължителните народни танци не са проблем. Те са симптом на невъзможността за правилна реакция. Налагането на нещо, кара децата да странят от него. Народните танци ще са само още една причина едни деца да се подиграват на други. Задължителните народни танци не са решение, не са и проблем, те не са нищо и е добре умните глави в МОН да се усетят, че кораба, който карат не само се е насочил към айсберга, но вече го е ударил. От тях зависи колко хора ще спасят от черното море на неграмотността …
Ваш,
Lucifer
Изображение: By Ivan Mrkvička (1856-1938) , Public Domain
Вашият коментар