Да си поговорим за глупостта, а?
Да, за глупостта, но не като липсата на знание, а за глупостта, като опасно смаовнушение за величие. Цялото описание на ефекта на Дънинг-Крюгер, можете да прочетете в една много хубава статия в подсайта за наука на offnews.bg. Горе долу синтезиран принципа е следния – колкото по-малко знае един човек, толкова по малко знае, че не знае. Но по-лошото е че толкова повече си мисли, че може. И разбира се толкова повече грешки допуска.
Това не е проблем, ако говорим за финанси или политика – сфери в които има достатъчно добри корективи, които могат да ни спасят от собственото ни невежество. Но когато говорим за за грешки в сфери в които от нас зависи някой друг? Наистина ли можем да си позволим да не дооценим собственото си познание?
Никога не съм се опитвал да давам тон в живота на никого. Дори статиите в този блог изразяват само моето мнение. Но се опитвам и да предам това което знам на хора, които могат да имат нужда от него. За това и статиите, които са на малко известна тематика (например тези за BDSM) са написани възможно най-просто, с много обяснения – опитвам се да предам знанието си, без да предавам незнанието си. Като човек с опит, допускал много грешки, знам какво знам. Но и като човек с много опит и допускал много грешки, осъзнавам и колко много не знам.
Опита ми нашепва винаги да съм внимателен. Да се готвя за неочакваното, да внимавам, винаги да се подсигурявам. За това и когато преди няколко месеца ми изтърва носещ възел на конструкция имах вторичен, който да не позволи на модела да се забие в пода. Незнанието не е грешно. Нежеланието да признаеш, че не знаеш е това, което ме напряга. Проблема е че основно хората, които не знаят не знаят какво не знаят и се приемат за ненаучими.
От време на време се появява някой, който забравя, че още има какво да учи. Някой, който започва да се мисли за бог, само защото е усвоил една или две техники и смята, че това е лимита на познанията на всички, забравяйки, че разни хора всъщност ще зависят от него. Добруването им, здравето им. Без ясна идея, за границите на своето не знание, един такъв човек не само може да нарани другите покрай него, но не дай си боже, да се досамозабрави и да си помисли, че може да обучава други … не да предаде познанието което има, а да предаде и незнанието си, грешките си. Без ясно разбиране на собствените си граници и живеейки в собствената си заблуда за величие.
Не че аз не страдам понякога от тази заблуда, но аз винаги приемам, че може да греша. Че може да не знам нещо и че има още на къде да се уча. Защото всичко в този живот се развива и променя. Всяка техника, всяка способност, всеки занаят търпи промяна и подобрение – хиляди хора, правещи едно и също нещо го правят по хиляди различни начина. И осъзнавайки разликата и това, че може би не знаем всичко е това, което ни помага да продължим с развитието си. Защото в момента в който си помислим, че знаем всичко и няма какво повече да научим, допускаме най-голямата си грешка …
Колкото повече учим, толкова повече научаваме, че не знаем. И няма как да избягаме от този кръговрат. Познанието е безкрайно и рано или късно все научаваме нещо, което не сме знаели до този момент. Трябва само да се стремим да не допускаме да вярваме, че няма какво повече да научим. Да не започнем да си мислим, че вече сме научили всичко и да повярваме в своята великост базирано само на познанието което имаме в момента. Защото, както казах, незнанието не е срамно. Срамно е да не искаш да се научиш. Още повече твърдейки, че знаеш всичко.
А вие знаете ли всичко?
Ваш,
Lucifer
Изображение: ArtAndTechnology.com.au (така пише на картинаката)
Вашият коментар